Брахитерапията представлява вид лъчева терапия, при която лъчението се прилага вътрешно в тялото. С помощта на капсули радиацията се прилага в областта на тумора или близо до него. По този начин околните му тъкани остават незасегнати и съответно неувредени. Обичайно се използва за лечение на рак в областта на главата и шията, гърдата, шийката на матката, простатата и очите.

 

В техниката на брахитерапията се използва катетър или по-голям апликатор посредством, който се имплантират радиоактивни източници под формата на семенца или дискове. Те престояват в областта на тумора за различен период от време според дозата, която излъчват. Използват се няколко техники за имплантиране на брахитерапия.


 

При интерстициалната източникът на радиация се поставя в тумора. Тази техника се използва например при рак на простатата. Интракавитарната брахитерапия е тази, при която източникът на радиация се поставя в телесна кухина. Той може да се постави, например във влагалището за лечение на рак на маточната шийка или рак на ендометриума.

 

Еписклерална е брахитерапията, при която източникът на радиация е прикрепен към окото. Тази техника се използва за лечение на меланом на окото. Интраваскуларна е терапията, при която източникът се поставя в кръвоносен съд и интерлуминарна, когато е в рамките на интралуминалното пространство, като хранопровода или трахеята.

 

Изборът на метод на лечение на пациенти с рак на простатата зависи главно от стадия на заболяването и прогностичните фактори. Брахитерапията при рак на простатата като монотерапия е предпочитан метод на лечение, тъй като е свързана с по-малък риск от нарушения на потентността и уринирането. Освен това се понася по-добре от пациентите, обременени с различни придружаващи заболявания, като например тежка сърдечна и белодробна патология, при които хирургичното лечение е рисково за пациента.

 

Пациентите, които са подходящи кандидати за монотерапия с високо- и нискодозова брахитерапия, обикновено принадлежат към групата с нисък или умерен риск според ABS скалата. Основно изискване е туморът да бъде ограничен само в пределите на жлезата, да не прораства извън капсулата на жлезата. Препоръчва се само брахитерапия за групата с нисък риск, в която попадат пациенти с iPSA </= 10, Gleason 2-6, обем на простата под 60 см3 и T1-2a стадиране на тумора. Пациентите с междинен риск (T2b или iPSA <15 ng/ml или Gleason = 7) имат 95% степен на излекуване.

 

Брахитерапията при лечение на рак на простатата е интерстициална брахитерапия, т.е. източникът на радиация се поставя директно в жлезата с помощта на апликатори. При този метод се повишава концентрацията на дозата в областта на тумора, което позволява прилагането на увеличени фракционирани дози и по-високи биологични еквивалентни дози, като същевременно значително намалява времето за лечение.

 

Според метода на приложение и силата на изходната доза в целевия обем (простатната жлеза) брахитерапията се разделя на високодозова брахитерапия (HDR) и нискодозова брахитерапия (LDR). Нискодозовата брахитерапия представлява имплантиране на нискодозови радиоактивни източници (семена) в простатната жлеза, които остават вътре до края на живота на пациента. Брахитерапията с висока мощност на дозата е временен тип брахитерапия, при която радиоактивният източник се поставя за определен период от време-обикновено 10-20 минути, след което се изважда.

Редовната антикоагулантна терапия трябва да се прекъсне поне 7 дни преди провеждане на брахитерапия поради риск от кървене. Предпочита се обемът на жлезата да не надвишава 60 cm3. Възможно е размерите й да се намалят чрез прилагане на хормонална терапия за 3-6 месеца, което се случвва при 30 % от пациентите, след което вече е възможно да се приложи лъчева терапия.

 

Съществуват противопоказания за извършване на брахитерапия:очаквана продължителност на живота под 5 години, наличие на далечни метастази, анамнеза за трансуретрална резекция на простатата (ТУРП) със значително увреждане на жлезата и повтаряща се хематурия.

 

Възможни са някои странични реакции и усложнения от приложението ѝ. Дискомфорт в областта на пикочо-половата система с наличие на цистит, хематурия, формиране на стриктури, инконтиненция се наблюдават при около 5 % от случаите. За кратко може да настъпи промяна в цвета на семенната течност и да се открият микрокапсули-семена, в спермата. По-рядко може да се развие проктит (възпаление на ректума) - в 8% от случаите, хронична диария при около 4 % от пациентите. Оток на краката настъпва изключително рядко в 1,5 % от случаите.

 

Референции:

American cancer society-Radiation Therapy for Prostate Cancer

National library of medicine-Brachytherapy in the therapy of prostate cancer-an interesting choice