Брахиалният неврит, познат още като синдром на Parsonage – Turner или невралгична амиотрофия е сравнително рядко срещано неврологично заболяване, характеризиращо се с внезапна поява на силна болка в рамото или мишницата, последвана след няколко седмици от мускулна слабост и намаляване на мускулатурата в засегнатите зони. Тежестта на симптоматиката може да варира, а възстановяването може да настъпи спонтанно и напълно след няколко дни до седмици или да отнеме години.

 

Най-често засегнат е т.нар. брахиален плексус. Последният представлява „мрежа” от нерви, които произлизат от гръбначния мозък и се спускат надолу към рамото, ръката и пръстите, осигурявайки по този начин тяхната сетивната и двигателна инервация. В зависимост от това кои нерви са засегнати, клиничната картина може да е различна, но водеща остава болката в раменната област.


 

Кои са симптомите на брахиалния неврит?

Основен признак на заболяването е внезапната поява на болка в едната раменна област. В редки случаи са засегнати и двете рамене. Обикновено началото е остро, но са описани и случаи на постепенно и подостро протичане, последвани от рязко засилване както на интензивността, така и на тежестта на болката. Последната се описва често като остра, изгаряща или пробождаща. Може да обхване също и врата, ръката или китката от засегнатата страна.

 

Важно е да се отбележи отново, че клиниката е вариабилна и може да е различна при отделните засегнати. При някои болни (в 75% от случаите) се наблюдава само един болков епизод, докато при други (25%) настъпват рецидивиращи епизоди. Повторните епизоди могат да засегнат същите периферни нерви, както в началото, напълно различни периферни нерви или комбинация от изброените. Интензивността, продължителността и локализацията може също да се различава при отделните пациенти.

 

Болката обикновено е продължителна, интензивна и се засилва във вечерните часове и през нощта. Този начален етап се означава още като остра фаза на заболяването. Впоследствие настъпва период, в който болката започва да намалява по интензивност и напълно да изчезва при покой на рамото и ръката. Въпреки това извършването на специфични движения често отново провокира появата на болката, която продължава часове преди да отшуми напълно. Последното се дължи на увредените вече нерви, които остават все още хиперсензитивни. В крайната сметка болните могат да изпитват хронична, макар и по-слаба по интензивност болка в продължение на години (най-често 2-3 г.) – т.нар. хронична фаза.

 

Няколко дни до седмици след началото на симптомите, болката може да отстъпи място на развитието на прогресираща слабост в засегнатите мускули, най-често на рамото и мишницата. Последното може да се изяви в различна степен – от едва доловима слабост до пълна парализа, в зависимост от броя на увредените периферни нерви. В допълнение, засегнатите мускули започват да губят мускулна маса и атрофират, което е в пряка зависимост от ограниченото движение в рамото и ръката. Мускулната атрофия се забелязва често преди отслабването на мускулната сила, особено в случаите, когато последната е в по-слаба степен.

 

Допълнителни признаци са отслабване на рефлексите на засегната ръка, както и появата на абнормни сетивни усещания – както намаляване на усета в засегнатите зони (хипестезия), така и поява на изтръпване, мравучкане или болезнени усещания при допир. Атрофията и слабостта в засегнатите мускули може да стане причина за появата на деформации и сублуксация на ставата. Болката и щаденето на рамото може да доведе и до развитието на т.нар. адхезивен капсулит и лимитация в движението на раменната става.

 

В някои случаи засегнати могат да бъдат и нервите от т.нар. лумбосакрален плексус с оплаквания в областта на краката, френичния нерв, който инервира диафрагмата и подпомага дихателните екскурзии, както и рекурентния ларингеален нерв, инервиращ гласните връзки и участващ във фонацията.

 

Тъй като увредата на нервите е свързана съз засягане и на кръвоносните съдове, може да се наблюдават и опрделени вазомоторни нарушения в засегнатия крайник – зачервяване, подуване, повишена потливост.

 

Кои са причините за развитието на брахиален неврит?

Все още няма установена конкретна причина, но се смята, че в основата на заболяването стои имуномедиирано възпалително нарушение. Фактори на околната среда, както и генетични фактори също са описани.

 

Тригери за развитието на имуномедиирана възпалителна реакция могат да са:

  • Предхождаща инфекция – както вирусна, така и бактериална;
  • Предхождаща имунизация;
  • Необичайно свръхнатоварване;
  • Травма;
  • Хирургична интервенция в областта на брахиалния плексус;
  • Анестезия;
  • Заболяване на съединителната тъкан;
  • Автоимунно заболяване – лупус еритематодес; полиартриитис нодоза, темпорален артериит;
  • Раждане;
  • Без установима причина.

Мъжкият пол е по-често засегнат, в сравнение с женския. Най-често заболяването се развива между 30 и 70 г. възраст, но са описани случаи както в детска, така и в по-зряла възраст. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

 

Диагнозата се основава на характерната клиника и анамнеза, както и електромиографксото изследване. Необходимо е провеждане на рентгенография на раменната става за изключване на заболяване в тази област. Магнитно-резонанансна томография на засегната област може да покаже характерните денервационни промени в мускулите.

 

Лечението е предимно симптоматично – насочено срещу болката и физиотерапевтично (извън острата фаза) за предотвратяване на възможни усложнения и запазване на мускулната сила и движение в раменната става. Оперативно лечение е показано в случаите, когато по-горните методи не дадат очаквания резултат.