Забавянето в ритъма на сърцето е известно като брадикардия. С напредване на възрастта, както и в някои определени ситуации, е нормално понякога сърцето да бие по-бавно от обичайното. В редки случаи този феномен може да е свързан със сърдечна аномалия. Ако се касае за това, то отклонението от скоростта на ритъма може да бъде както интермитентно – появяващо се за известно време и отшумяващо, така и постоянно.

 

Обикновено брадикардията не причинява симптоми, освен ако сърдечният ритъм не се забави рязко или пък в прекалено голяма степен. Умора, задух или общо неразположение биха могли да нарушат ежедневието на засегнатия при това положение.


 

Бавен пулс – каква е границата?

Като брадикардия се дефинира сърдечна честота по-ниска от нормалната, или – под 55 удъра на минута. Стига тя да не се дължи на сърдечни аномалии и болести, то пулсът остава ритмичен и се касае за синусова брадикардия. Тя е нормален феномен у добре тренираните спортисти, както и при възрастните хора, при които сърдечният ритъм се забавя с напредване на възрастта.

 

Докато сърдечната честота може да бъде до 150 удара на минута у новороденото, то тя може да достигне стойности до около 60 у възрастните хора, особено тези над 80 годишна възраст.

 

Причини за брадикардията

Те могат да се подразделят на две основни групи – обвързани или необвързани с проблем, произтичащ от самото сърце.

 

Некардиологични причини биха могли да бъдат хипотиреоидизъм (ниско ниво на щитовидните хромни), повишено вътречерепно налягане, отклонения в серумното ниво на калий и много други.

 

Медикаментозен произход на състоянието не е изключен, особено при прием на медикаменти за сърдечни болести (например бетаблокери), за хипертония, за хипертиреоидизъм (свръхфункция на щитовидната жлеза) и др.

 

Сърдечните причини са обвързани с източника на сърдечния ритъм. Той произлиза от особена структура – синусов възел – разположена в дясното предсърдие. Тя създава електрически импулс на равен интервал от време, който по проводната система се предава на всички клетки на миокарда и причинява неговото съкращение. Установяването на брадикардия би могло да сигнализира за аномалия на синусовия възел или за смущение в предаването на импулса, генериран в него.

 

За сметка на това, възможинте причини за смущение в работата на синусивия възел или пък в предаването на импулсите му могат да бъдат множество:

  • Дефицит на миокарда или на кръвоснабдяването му;
  • Инфекциозни заболявания;
  • Инфилтративни заболявания – саркоидоза, хемохроматоза и др.;
  • Автоимунни заболявания – системен лупус еритематодес, ревматизъм, склеродермия и др.;
  • Генетични аномалии;
  • Дефекти в структурата на сърцето и проводната система след преживян инфаркт или травма
  • отравяния с медикаменти и др.

Симптоми на брадикардията

Най-често състоянието остава незабелязано от заесегнатия човек и се установява при преглед от лекар. Понякога обаче, то провокира симптоми, говорещи за недобрата функция на сърцето – съответно тъканите не получават достатъчно богата на кислород кръв. Това се изразява в усещане за умора, обща слабост, задух, като състоянието може да прогресира дори до синкоп – припадък.

 

Брадикардия – кои са нужните изследвания?

Скоростта на сърдечните съкращения е много променлива спрямо състоянието на организма и може силно да варира при различни изисквания – боледуване, спорт, температура – околна и на тялото, емоционални вълнения и др. Ето защо засичането на брадикардия не изпраща пациента директно и веднага към кардиолог.

 

При установяването ѝ личният лекар обикновено ще се опита да елиминира възможните медикаментозни причини, както и да проучи дали човекът има фамилни особености в това отношение. В търсене на причината е възможно да се назначат допълнителни различни изследвания, като при изключване на други причини пациентът се насочва към лекар специалист – кардиолог.

 

Обикновено първото изследване при кардиолог е електрокардиограмата, която дава графичен израз на елетрическата активност на сърцето и унагледява особеностите на ритъма му. Ако се касае за интермитентна брадикардия е възможно към момента на прегледа пациентът да е с нормална честота. В тези случаи лекарят може да препоръча провеждане на холтер-изследване със записване на 24-часова електрокардиограма. Допълнителни изследвания като ехокардиографията и стрес-екг биха могли да допълнят диагностиката при необходимост.

 

Пейсмейкър – прибягва се до него при тежка брадикардия

Лечението зависи, разбира се, от причината за брадикардията. Ако се касае за извънсърдечни причини, то терапията е насочена към тях.

 

В случаите, в които симптомите нарушават качеството на живота, е необходима интервенция. Ако причината е медикамент, чието прекратяване е невъзможно, то пейсмейкърът е метод на избор. Процедурата се извършва под локална (местна) упойка, може да се приложи и при пациенти в напреднала възраст, и позволява да се възстанови нормалният ритъм на сърцето – съответно и на живота.