Съществуват неопровержими доказателства за ефективността на ботулиновия токсин при лечението на редица неврологични заболявания и състояния, свързани с повишен мускулен спастицитет. Индикация, при която се прилага от по-дълго време терапията с ботулинов токсин, е дистонията и по-конкретно нейните фокални форми, включително блефароспазъм (спазъм на клепача). Независимо от това добър ефект е наблюдаван при цервикална (шийна) дистония и дистония на крайниците.
Дистонията е двигателно разстройство, характеризиращо се с продължителни или периодични мускулни контракции, които могат да доведат до отделни нехарактерни движения или дори необичайни пози. Нежеланите мускулни контракции могат да преминават и в съседни мускули. Дистонията може да бъде клинично класифицирана според нейното разпространение като фокална дистония (засягаща отделна част от тялото), сегментна дистония, хемидистония (засягаща едната страна на тялото) или генерализирана форма.
Оптималните терапевтични резултати зависят от няколко фактора, включително серотипа на ботулиновия токсин, дозата, концентрацията, инжектирания обем, честотата на приложение, както и точната локализация на мускулите, от които идва анормалното движение.
Счита се, че точността при насочване на мускулната локализация е ключов фактор за определяне на резултата, дори според източниците по-важен от обема на разреждане и дозата. Съществуват различни техники за намиране на най-доброто място за инжектиране, но всеки метод върви ръка за ръка със своите предимства и недостатъци.
Ретроспективно проучване, в рамките на 10-годишен период върху ботулинов токсин В серотип показа, че въпреки повечето пациенти да се нуждаят от повишаване на дозата, този вариант е ефективен и безопасен за лечение на различни двигателни нарушения. За разлика от това ботулинов токсин серотип F е интензивно тестван, но поради краткотрайния си ефект, продължаващ едва около месец, не намира широко приложение в клиничната практика.
Въпреки че електромиографията не е рутинна стратегия за локализиране на мястото за инжектиране, резултатите от редица проучвания показват, че точността, която се осигурява има значение при терапия на лицеви мускули и особено около окото.
Ултразвук-контролирано инжектиране на ботулиновия токсин също е метод на приложение, но рядко се прилага при лицева мускулатура.
Въпреки че инжектирането на токсина под контрола на електромиография да е стандарт при третиране на някои мускули, в някои случаи се предпочита контрол с ендоскопски подход като алтернатива. Пример са случаите на дистония на мускули в областта на шията, при които по подходящо е контрол с ларингоскоп.
Позитронно-емисионна томография или контрол с компютърен томограф се препоръчва в случаите, при които трябва да се окаже въздействие на по-дълбоко разположени мускули или мускулни групи. При тях контролът чрез електромиография може да бъде недостатъчен. Но ПЕТ скенерите се предпочитат при диагностика, а не толкова за контрол.
Резултати от проучвания показват че флуороскопското насочване позволява безопасно и ефективно инжектиране на токсина в дълбоки цервикални (шийни) мускули, но въпреки това флуороскопията е свързана с прилагането на значителни количества радиация и множество интрамускулни инжекции на йодирани контрастни вещества, като и двете могат да бъдат потенциално вредни. Затова и преценката се индивидуализира.
Референции:
1. Wan XH, Vuong KD, Jankovic J., Clinical application of botulinum toxin type B in movement disorders and autonomic symptoms, Chinese Medical Sciences Journal; 2005;
2. Price J., Farish S., Taylor H., Blepharospasm and hemifacial spasm. Randomized trial to determine the most appropriate location for botulinum toxin injections, Ophthalmology;
3. Walter U., Dressler D., Ultrasound-guided botulinum toxin injections in neurology: technique, indications and future perspectives. Expert Review of Neurotherapeutics, 2014
