Наименованието тригерни точки идва от английската дума trigger, която се превежда като спусък на пушка. Причината за този термин е, че при натиск върху съответните точки се активира болкова симптоматика в части от тялото. Обикновено те са зони, обхващащи различни мускули или мускулни групи.


При опипване се установява, че в зоните на тригерните точки тъканите са се срастнали, станали са нееластични и дори понякога има съпътстващ възпалителен процес. В резултат на което често се стига до притискане и дразнене на периферните нервни окончания, с което се отключва болката.


Тригерните точки се появяват като отговор на организма при пренапрежение, дисбаланс на мускулното натоварване (в резултат на неправилна стойка, сколиоза, продължителни статични пози, резки движения), травми или възпалителни процеси.



За повлияване и възстановяване на проявил се проблем най-често се прилагат няколко способа, които обикновено имат добър ефект, особено в комбинация при по-трудно повлияващи се състояния.


Продължителният покой при възможност от страна на пациента има важно значение. Често претоварването, особено на определена мускулна група или дори отделен мускул води до отключването на проблемни зони.


Загряването е друг метод с изключително добро влияние. Т. нар. нагревки са един от вариантите. Реално те представляват пускането на слаби по честота токове, което нагрява тъканта и събраната топлина се задържа за по-дълго време. Могат да се използват още и инфрачервени лампи локално в мястото на проблема. Други варианти са налагането на компреси, които предварително се потапят в гореща вода, но проблемът е нуждата от по-честа смяна. Освен това в някои случаи – при по-леките форми, се прилагат още и мазила със загряващ ефект.


Някои от геловете със загряващ ефект съдържат и етерични масла, които освен загряващ ефект, осъществяват и противовъзпалително действие.


Масаж чрез специална невромускулна стимулация се постига за отпускане на мускулните възли и тъкани, притискащи съответните нервни окончания. Гимнастиката също се препоръчва, като по този начин се подобрява кръвоснабдяването, подобрява се еластичността на тъканта и при наличие на слепване се води до освобождаване на пространството.


Ако бъде направено схематично картиране на местата с болка се наблюдават няколко зони. Зоните на болка могат да бъдат с големина от един или два сантиметра. Около тях с отдалечаване от центъра на тригерната точка се разполагат т. нар. допълнителни зони, които са с по-малък интензитет от болка, но увеличават зоната на дискомфорт и болезнени усещания. В близост или по-отдалечени се разполагат и т. нар. зони на напрежение, които в някои случаи могат да отсъстват.


Най-честото разположение на тригерни точки по ръцете е под раменната става, в проксималната част на раменната кост. Освен това около лакътната и китковите стави. В някои случаи тригерна болка е налице и в областта на първата интерфалангеална става на палеца.


В областта на торса най-честите тригерни зони са двустранно на пъпа, в сърдечната област и около лопатките. Седалищната област също може да бъде засегната. По протежение на долните крайници най-често болка е налице в областта на ингвиналния канал и около коляното.


Когато има добро повлияване на наличните тригерни точки е важно и последваща профилактика на проблема, за да се понижи вероятността от рецидиви.


От значение е стойката и положението на тялото в различни пози, които да не излизат от рамките на нормата. Редовните спортни занимания също имат важно значение, тъй като профилактират появата на тригерни точки. Освен това честите масажи могат да предотвратят появата на нови тригерни точки. Резките движения, особено при незагряти мускули също са рискови. Освен това преумората или емоционалният стрес също оказват своето значение.


Източник:

Trigger Points: Diagnosis and Management, David J., American Family Physician