Мускулно-скелетните болкови синдроми са състояния, при които се появява болка в меките тъкани на различни части от тялото – крайници, торс, дори шиен отдел и таз. Най-общо се разделят на локални, регионални и дифузни, като към последните принадлежи и фибромиалгията. Макар и в началото пациентите да описват болката като локална, постепенно болковият синдром се разпространява в точки по цялото тяло.


Характерно за фибромиалгията са генерализираните болки, които са спонтанни, дифузни, продължителни и често пациентът не може да свърже проявата с определена причина. При оказване на механичен натиск най-често изразена болка е налице в между 11-12 до 18 точки, които са уплътнени - миогелози. При тях като индуцираща за проявата се смята хипоксията или намаленото количество на кислород, достигащо до мускулните влакна.


Интересен факт е, че при страдащите от фибромиалгия са налице открояващи се личностни характеристики или т. нар. „фибромиалгична личност”. Най-често става дума за перфекционисти, които лесно се поддават на стрес, но избягват споделянето на проблемите си, което отключва раздразнителност.



Симптомите представляват палитра от субективни усещания, които се описват най-често като усещане на мускулите като претоварени от тежко физическо натоварване, разтегнати, но без да е налице явна причина. Освен това чести са описанията за напрегнатост, чувство за парене или горене до изпитване на дълбока болка.


При тези пациенти прагът на болката е силно намален. Не се отчита възпаление в болезнените участъци от мускулите, но е налице непрекъснато повишен тонус.


Най-честите места на болка при това състояние са шията, раменете, таза и областта на тазобедрените стави, а по-рядко в точки по ръцете и краката. В някои случаи болката е толкова дифузна, че не може да бъде определен броя на болезнените точки, тъй като те оставят усещане в пациента, че се сливат.


Отчитат се още вегетативни прояви - немотивирана суха кашлица като тик, стягане в гърлото, маточни контракции, често уриниране. Често поради последния симптом се търсят уроинфекции, но минават години до поставяне на правилната диагноза.
Резките температурни колебания влошават в значителна степен симптомите, тъй като се стимулират рецепторите на вегетативната нервна система, която е неволева и проявите не могат да бъдат контролирани.


Отношение към проявите на симптомите се смята, че има промяна в централното възприятие на болката, както и настъпили невроендокринни и невротрансмитерни промени.


По отношение на диагнозата важно значение има анамнезата, като обикновено провежданите образни, електрофизиологични и лабораторни изследвания не дават отклонения. Така се изключват други медицински причини за оплакванията.


Към лечението при пациентите с фибромиалгия най-често се подхожда с комплексна терапия, тъй като ефектът е трудно постижим. Комбинират се кинезитерапия, масажи, водотерапия, акупунктура (включително и с магнитотерапия). Оказва се ефект върху мускула, като се отстраняват патологичната реактивност и спазъма.


Модулатори на болката също имат важно значение. Комбинираната аналгезия често е за предпочитане. Проучване показва добър ефект от едновременното прилагане на трамадол и парацетамол. Синергичният аналгетичен ефект се дължи на повлияването на различни пътища на болката, с по-малко странични ефекти, поради по-ниските използвани дози. Освен това миорелаксантите също имат значение.


Ранното лечение на болката е важно за прогнозата на заболяването, докато късното и неадекватно медикиране води до хронифициране на болката.


Референции:
1. Mease, P. et al., Fibromyalgia syndrome, The journal of rheumatology;
2. Perrot S. et al., Efficacy and tolerability of paracetamol/tramadol (325 mg/ 37,5 mg) combination treatment compared with tramadol (50mg) monotherapy in patients with subacute low back pain: a multicenter, randomized, double-blind, parallel-group, 10-day treatment study, Clinical therapeutics journal