Фибромиалгията е широко разпространена и обхваща различни възрастови групи. Най-често засяга възрастта между 20 и 50 години. Добре изразена е разликата между превалирането на заболяването при женския пол: съотношението жени към мъже варира от 9:1 до 20:1.


Хроничната болка е причина за 60% от консултациите при лекар специалист. Около половината от пациентите с мускулно-скелетни болки се диагностицират в даден момент с фибромиалгия. Тя се характеризира с дифузна болка.


Критерии за диагноза на заболяването са наличие на хронична дифузна болка в 7 или повече от 19 региона от човешкото тяло през последната седмица и наличие на повече или равни на 5 точки по комбинирана скала (SS – Severity Scale) за оценка на умора, когнитивни симптоми (свързани с паметта, концентрацията) и соматични симптоми – коремна болка, депресия, главоболие.



Според някои проучвания при до 12% от болните със системен лупус еритематодес се открива и подлежащо заболяване фибромиалгия. В Индия този процент е изчислен на 8,2% от болните с лупус, които развиват и фибромиалгия. В Мексико – 9,5%, в Испания – 10%, а в Турция – 25%.


Проличава ясната връзка на хроничната болка при фибромиалгията и системния лупус. Болката при последния е възпалителна, периферна и централна невропатна. Хронична дифузна болка се установява при 65-80% от болните с лупус, а умора има при 50 до 80% от пациентите.


Остеоартрозата е хронична дегенеративна болест, при която се уврежда ставният хрущял, субхондралната кост, намалява ставната междина и се образуват остеофити (шипове). Протича с краткотрайна скованост и хронична болка. Характерно за фибромиалгията е, че също протича с хронична болка и повишена чувствителност на болка. Двете заболявания могат често да се съчетаят със скованост, нарушения на съня и хронична болка.


Прилагането на различни спортове – тичане, колоездене, плуване, физически упражнения във вода е с лечебен ефект върху комбинираните симптоми при остеоартроза и фибромиалгия.

 

Наличието на умора е вторият симптом по честота след хроничната болка, който нарушава стандарта на живот при болните с фибромиалгия и артрозни промени. Установено е, че 13% от пациентите с остеоартроза страдат от фибромиалгия.


Остеоартрозата, заедно с болките в гърба и кръста, както и фибромиалгията са чести хронични заболявания, които се срещат в общата популация. Те са значима причина за нарушения на ежедневните дейности и имат пряка връзка с повишаването на инвалидността.


Генетичните, психосоциалните фактори и тези на околната среда играят ключова роля в патогенезата на трите заболявания. Често срещани оплаквания са болки и скованост в ставите, мускулите и лигаментите, които невинаги се свързват със силната хронична болка. Важно обяснение за това са механизмите на централна сензитизация, абнормна болкова модулация, неефективен ендогенен контрол на болката, които са основни при тези състояния.