Интеркосталната невралгия обхваща всяко болезнено състояние, свързано с патология на междуребрените нерви. Различни са причините за междуребрена невралгия, като основен симптом е болката, която може да се локализира в областта на някое от ребрата, гръдната кост или горната част на коремната стена.


Основните симптоми, които насочват специалистите са силната болка в ребрата (понякога съпроводена и с болка в корема, раменете, шията) скованост, мравучкане, изтръпване, сърбеж или дори парене. Болката може да е както остра, така и тъпа и се усеща по хода на ребрата. Засилва се при движение, кашляне, кихане – най-често при резки промени в позата.


Дълбоко вдишване или рязко издишване влошават болковата симтоматика, поради разширяване в торакалната област, което води до увеличаване на компресията върху засегнатите нервни структури. Характерно е, че синдромът на болката се разпространява по дължината на нервите в комбинация със сетивни смущения като загуба на чувствителност и/или изтръпване.



Болезнеността може да се локализира само в мястото на засегнатия нерв или да се разпространи в целия гръден кош (ако няколко интеркостални нерва са засегнати едновременно).
Възможно е болката да се отразява към различни области - лопатките, гърба или дори към таза.


По отношение на отключващите фактори значение има хипотермията - локално понижената температура води до нарушение на кръвообращението и може да засяга съседно разполагащите се нерви.


Значение имат още заболявания с инфекциозен характер, които засягат нервите или тъканите в съседство с тях. Патологии на костите – фрактури на ребрата, изкривяване на гръбначния стълб, остеохондроза, дискови хернии, дефекти в структурата на гръдния кош и други. По-редки причини са нарушения в съдове, хранещи интеркосталните нерви. Към редките причини са и неоплазмите. Туморът може да компресира нерв.


От неврологичните заболявания значение има множествената склероза, при която е налице унищожаване на миелиновата обвивка на нерва. Операции в областта на торакалната клетка също имат важно значение, като те са основна причина за хронифициране на интеркосталната невралгия – съответно нейната симптоматика.


За диагностиката значение имат както свалянето на неврологичен статус и подробната анамнеза, за да се установи етиологията, също така и инструментални методи – ядрено-магнитен резонанс, скенер.


ЕКГ е метод, който има важно място за изключване на сърдечносъдови патологии, тъй като се припокриват областите на сърцето и на част от интеркосталните нерви.


Ултразвук на сърце и коремни органи също има своето място, тъй като в няои случаи болката може да ирадиира към корема и да имитира заболявания на черния дроб или червата и стомаха.


Лечението се състои в прилагане на болкоуспокояващи, които да въздействат и на възпалението – такива са нестероидните противовъзпалителни средства. При нужда могат да бъдат давани още мускулни релаксанти за облекчаване на мускулния спазъм, невропротектори, насочени към защита на нервните клетки и техните обвивки – витамини от групата В. Освен това хондропротектори, когато причината е увреждане на хрущялната тъкан.


Методите на физиотерапията също имат своето важно значение. Лазерно лечение се прилага за засилване кръвообращението, облекчаване на спазмите и възпалението, като има още анестетичен и регенеративен ефект.


Магнитотерапията стимулира метаболитните процеси в организма, подобрява кръвоснабдяването на третираната област, облекчава повишения мускулен тонус и намалява болката.


Диадинамични токове се използват за активиране на местния имунитет, увеличавайки кръвообращението и лимфния дренаж.


Лечение с електрофореза се препръчва за по-лесно проникване на медикаменти локално, без да се натоварва организма излишно. Като други локалните медикаменти – освен нестероидни противовъзпалителни, се препоръчват пачове с капсаицин в ниска концентрация и трансдермален лидокаин.


Референции:
1. D. Fazekas et al., Intercostal Neuralgia, National Library of Medicine, 11 2022;
2. Intercostal Neuralgia, Amit Sharma MD.