Мускул плантарис – musculus plantaris, е малък и рудиментарен мускул, при чието нараняване може да бъде отключена болка в задната част на прасеца, която да включва и ахилесово сухожилие. Така диагностичният процес се насочва за проблеми в областта на ахилесовото сухожилие и дори петата, а първичната причина е локализирана по-нагоре, в областта на задколянната ямка.


Плантарисният мускул е често подценяван поради неговата биомеханична функция за долния крайник. Но при неговото травмиране – включително разкъсване, може да се отключи болка в други области, които имат пряка връзка с него.


Въпреки малкия си размер, нараняванията на мускул плантарис и сухожилието му са определяни от автори като част от т. нар. „тенис крак“, макар водещо значение за възникване на състоянието да има засягане на медиалната (вътрешната) глава на мускул гастрокнемиус.



Плантарисният мускул е малък, тънък и вретеновиден мускул с дължина между 7 и 13 cm, намиращ се в задната горна част на подбедрицата. Той може да липсва в 7-20% от крайниците.


Механизмът на нараняване може да бъде подобен на този на мускул гастрокнемиус - внезапно ексцентрично натоварване при преминаване към дорзална флексия на глезена с изпънато коляно - както се случва при скокове и спринт.


При нараняването може да не се загуби сила по време на бягане и скачане. Но на следващия ден в прасеца се проявява изключително силна болезненост и усещане за натъртване. Дорзалната флексия (както пасивна, така и активна) причиняват болка. Тази болка обикновено става по-силна след почивка.


Могат да бъдат налице още подуване, което да се простира до глезена и стъпалото. Всеки опит за съпротива на плантарна флексия предизвикват силна болка.

 

Симптомите на ахилесова болка, свързана с мускул плантарис, се различават от класическата ахилесова тендинопатия. Спортисти, при които се изискват експлозивни движения в глезенната става с пълен обхват се оплакват от остра болка от медиалната страна на ахилесовото сухожилие по време на оттласкване. Освен това при спускане от повдигнат прасец, може също да се отключи болкова симптоматика.


При оглед на оперативното поле при пациенти с болка в ахилесовото сухожилие, която е свързана с плантарисния мускул, се открива сливане на двете сухожилия в мястото на докладваната болка. Тази анатомична вариация създава област на компресия, а не на плъзгане между двете.


След палпация, подходящи образни изследвания са ядрено-магнитен резонанс и ултразвук за откриване на разкъсвания. Ултразвукът открива хиперехогенна структура с вътрешен фибриларен вид.


Целта на образните методи е да се изключат по-сериозни състояния като дълбока венозна тромбоза. В допълнение, изобразяването може да се използва за оценка на местоположението и степента на мускулното увреждане.


Не във всички случаи на увреждане на плантарисния мускул е налице тендопатия. В някои случаи може да има само леко дразнене, което да води до лека до умерена по сила болка в ахилесовото сухожилие.


Специфична е локализацията на болката - в средната част на ахилесовото сухожилие, от неговата вътрешна страна, която се появява при рязко избутване на крака по време на бягане или при спускане на глезена с изпънато коляно (приземяване при скок). Затова и анамнезата е изключително важна за поставянето на точна диагноза.


Референции:
1. Plantaris tendon: the nuisance bystander?; Sport Injury;
2. The Journal of Foot & Ankle Surgery 2018. 57 (2018) 995–996;
3. BMC Musculoskeletal Disorders 2016; 17:97. 1-6.