Най-честият симптом на гонартрозата е болката. Обикновено тя се усеща по-силно от вътрешната страна на коляното или зад колянното капаче (патела). Характерна е и болката при слизане по стълби или при ставане от ниски мебели – дивани, някои видове столове. В началните стадии болката се появява при по-интензивно натоварване на коляното и отшумява при покой, а в по-напредналите става почти постоянна и независеща от натоварването.


Други симптоми, с които се характеризира заболяването е оток на ставата с преходно изпълване с течност. Пациентите започват да забелязват, че постепенно се ограничава възможността им за сгъване и разгъване на коляното. Показателно е проявата на хипотрофия (намаляване размера и силата) на четириглавия бедрен мускул.


При част от пациентите е налице изкривяване на подбедрицата навътре към другия крак (варусна деформация) или по-рядко навън (валгусна деформация). Флексионната контрактура е друг симптом, при който кракът е трайно сгънат в различна степен в коляното и не може да бъде изправен.



При по-запуснатите случаи се наблюдава деформация на ставата до такава степен, че формата на коляното да се промени изцяло и да се наруши съществено походката. Болният може да накуцва и да се придвижва с едно или повече помощни средства.


При физикален преглед се установява болезнена походка, умерена палпаторна болка по ръбовете на ставата, около капачето и в задколянната ямка, оток и затопляне на кожата над ставата, наличие на крепитации при движения в колянната става и други. След клиничното изследване на едната колянната става, задължително се прави сравнително изследване и на другата.


Различават се три типични форми на артроза на колянната става, които са съответно уникондилна, ретропателарна и панартроза.


При уникондилната артроза е налице ограничение предимно в една от двете страни на ставата. Една по-изразена валгусна деформация или отстраняване на външния мениск водят обикновено до латерална (странична) гонартроза.


Ретропателарната артроза засяга предимно хлъзгателния улей на пателата и най-често е последица на фемуро-пателарна дисплазия или на пателарна дистопия.


При пангонартрозата са налице дегенеративни изменения във всички отдели на колянната става, които повече или по-малко се равномерно изразени.


В диференциално диагностично отношение трябва да се имат и други заболявания, които могат да се характеризират с подобни оплаквания, като коксартроза, дискова херния, увреди на менискусите, разтройства на връзковия апарат, пателомалация.


Тъй като дегенеративните ставни заболявания обикновено прогресират ендопротезирането е избор, когато консервативното лечение не постига желания резултат.


Първоначалните грижи за раната след операцията изискват оперативният разрез да се поддържа чист и сух поне две седмици след сваляне на конците. През първите два месеца трябва да се спазват и известни мерки, за да не настъпи изкълчване на ендопротезата. Такива са ограничаване на максимално свиване в ставата (като напр. сядане на тоалетна или нисък стол). Освен това ставането от легнало в изправено положение трябва да се извършва много внимателно, влизането или излизането от лек автомобил трябва да става също бавно.


Пациентите трябва да избягват кръстосването на краката си, тъй като това може да доведе до изкълчване на ставата. Вдигането на тежести или продължителното изкачване на стълби трябва да се избягват.


Упражненията след операцията целят да се възстанови мускулната сила и баланс. Повечето пациенти ходят с патерици или проходилка около 2 месеца след операцията. Пълното възстановяване на мускулната функция, нормализиране на походката и подобряването на качеството на живот изискват период от 6 до 9 месеца.


Повечето ортопеди препоръчват преглед веднъж годишно, за да се контролира състоянието на костта и износването на ендопротезата. Обикновено прегледът от ортопед и рентгенографското изследване установяват състоянието на изкуствената става. Периодичните прегледи могат да предотвратят последиците от усложнения като разхлабване, износване или фрактура около ендопротезата.