Болката във врата и рамото може да има най-различен източник, един от които носи названието синдром на горната торакална апертура. Последният обозначава група от заболявания, при които нервните израстъци и/или преминаващите кръвносни съдове биват притиснати в пространството, заграждащо се от ключицата, първото ребро и определени мускули на врата – т.нар. горна торакална апертура или горен отвор на гръдния кош. Това от своя страна може да доведе до появата на болка в рамото и врата и изтръпване на пръстите на ръката.

 

Честа причина за възникване на синдрома е преживяна физическа травма, напр. при пътно-транспортно произшествие, продължителен травматизъм, характерен за определен вид професия или спорт, наличието на анатомични отклонения (напр. допълнително ребро), както и при бременност.


 

Терапията обикновено включва рехабилитация и прилагането на болкоуспокояващи средства. В редки случаи, когато не се наблюдава подобрение, може да се наложи оперативна намеса.

 

Как се проявява синдрома на горната торакална апертура?

 

Познати са няколко разновидности на синдрома:

  • Неврогенен тип – тази форма на синдрома се характеризира с компресия на нервните влакна, изграждащи т.нар. брахиален плексус.. Брахиалният плексус представлява мрежа от нервни влакна, произлизащи от гръбначния мозък и отговарящи за движенията на мускулите и сетивността на рамото, ръката и китката. Неврогенните симптоми са най-честа проява на синдрома;
  • Васкуларен тип – при него има загягане на съдове – вени или артерии, които преминават през горната торакална апертура;
  • Неспецифичен тип – хората, страдащи от този тип често се оплакват от хронична болка в областта, засилваща се при физическа активност, без обаче да се идентифицира специфична причина за нейната поява.

Симптомите на синдрома зависят от вида на засегната структура.

 

Признаците на неврогенния тип синдром са:

  • Отслабване на мускулатурата в основата (месестата част) на палеца;
  • Изтръпване или мравучкане в ръката или пръстите;
  • Болка във врата, рамото или ръката;
  • Отслабване на захвата.

Признаци на васкуларния тип синдром са:

  • Промяна в цвета на ръката (посиняване);
  • Болка в ръката и подуване, вероятно поради наличието на тромб;
  • Бледоватост на един или повече пръсти, или на цялата ръка, дистално от китката ;
  • Студени пръсти, китка, цялата ръка;
  • Слабост в ръката при движение;
  • Изтръпване или мравучкане в пръстите.

Кои са причините за притискане на нервите или съдовете в горния торакален отвор?

Някои от най-честите причини са:

  • Анатомични особености – към тях най-често се отнасят наличието на т.нар. шийно ребро или абнормно стегната съединителнотъканна връзка свързваща реброто към гръбначния стълб;
  • Неправилна позиция на тялото – спадналите рамене и т.нар. изгърбена поза са предпоставка за компресия на нервите, преминаващи през горната торакална апертура; Травма – пътно-транспортните произшествия могат да станат причина за притискане на нервите на това място, макар началото на симптомите да е отдалечено по време от инцидента;
  • Непрекъснат травматизъм – всяка професия, свързана с повтарящи се еднотипни движения на ръцете, напр. работа на компютър, на поточна линия, непрекъснато повдигане на ръцете над главата и т.н представлява риск от поява на оплаквания. Атлетите, в това число бейзболистите и плувците са рискова група за развитие на синдрома;
  • Натиск върху ставите – в това число обезитетът представлява рисков фактор за развитие на синдрома;
  • Бременност – първи прояви на синдрома могат да се проявят по време на бременността във връзка с т.нар. „разхлабване” на ставите, характерно за този период.

Рискови фактори за развитие на синдрома са женския пол и възрастовия диапазон 20-40 години.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

 

Диагнозата до голяма степен се основава на клиничната картина и анамнеза. Рентгенография на шийни прешлени е уместна с цел откриване на евентуално допълнително ребро. Електроневрографията също може да покаже изменения, в случаите, когато има засягане на нерви. Изследване на съдовите структури на ръката се налага, когато се подозира васкуларно засягане. Допълнителни изследвания се провеждат с цел изключване на друга възможна причина за симптомите.

 

Лечението е консервативно – с физикална терапия и болкоуспокояващи средства, както и избягване на репетитивните движения на ръцете и повдигането на тежки предмети над главата. В редки случаи, когато болката е хронична и не се повлиява от приложеното лечение, може да се наложи оперативна намеса.