Сложната анатомия и биомеханика на задната колянна област, както и наличието на множество структури, които могат да бъдат източници на болката затрудняват диагностичния процес. От своя страна забавянето или неподходящото лечение в най-добрия случай може да не навреди, но по-често са случаите, в които състоянието се влошава в една или друга степен.


Най-честите причини за поява на болка в коляното са туморни образувания, увреди на мускули и сухожилия, лигаментарни увреди (на връзките), засягане на нерви или съдове, които преминават по съседство в областта. Чести причини за болка в областта на коляното са засягането на т. нар. бурси - торбовидни структури, изпълнени с малко количество синовиална течност.


Бурсите са разположени на много места в човешкото тяло (предимно около ставите), където се осъществява движение между две равнини. Чрез тях се разделят едни от други повърхностите на различните структури - костите от прилягащите върху тях мускули или сухожилия (дълбоки бурси) или кожа и движещите се под нея сухожилия (повърхности бурси).



В областта на коляното се намират значително количество бурси, които могат да бъдат източник на оток и болка. Физиологичната роля на бурсите е да намаляват триенето между движещите се структури при флексия и екстензия (сгъване и разгъване) на ставата.


Класическата кистична увреда в задната област на коляното е Бейкерова киста. Тя е резултат най-често на хернииране (излизане) на синовиалната мембрана през задната капсула на ставата, както и при излизане на ставна течност в анатомичната бурса. Най-често се разполага от вътрешната страна на задната колянна ямка.


Множество заболявания и травми могат да бъдат свързани с възникването на Бейкеровите кисти, включително артроза на ставата (гонартроза), увреждане на мениск, лигаментарни увреди, ревматоиден артрит, а значително по-рядко саркоидоза и лимфоми. Всички тези съсътояния следва да се вземат предвид при търсенето на етиологията на кистата и планиране избора на лечение.


Въпреки доброкачественото протичане на състоянието са възможни усложнения като разкъсване на кистата, инфектирането ѝ, както и последваща компресия на околните съдове и нерви. В повечето случаи кистата търпи обратно развитие при премахване на етиологичната причина за появата ѝ.


Аспирацията на кистата или инжектирането на кортокостероидни медикаменти в кухината ѝ много често е съпроводено от временен успех, поради персистиране на причината за нейното формиране.


Задната колянна болка може да бъде предизвикана от доброкачествени и злокачествени костни и мекотъканни тумори. В много от случаите диагностиката на туморите е затруднена и забавена поради факта, че голяма част от тях протичат в началото с бедна и неспецифична клинична картина.


Основният симптом, който води пациента при специалист, е болката и напипващата се нарастваща маса в областта на коляното.


Увредите на някой от менискусите или на двата едновременно, особено в задната им част, са честа причина за болка в задната колянна област. Характерни са лекият до средностепенен оток в ставата - при натоварване, болка при сгъване на коляното, както и звуков феномен, наподобяващ щракане.
Ядрено-магнитният резонанс към момента е златен стандарт за основен образен диагностичен метод при диагностика на увреждания на менискусите. Лечението е най-често оперативно, но все повече навлиза артроскопската асистираната частична менисцектомия.


Други причини за болка в задната част на коляното са следоперативната фиброза, на която се дължи ограниченият обем на движение след оперативни интервенции.


Дегенеративните ставни заболявания заемат съществен дял в диференциалната диагноза. Характеризират се с болка, засилваща се при натоварване, включително сутрешна скованост.