Синдромът на Толоса-Хънт представлява болезнена офталмоплегия, характеризираща се с поява на болка в периорбиталната област или в едната лицева половина, придружена или последвана от ограничена подвижност в едната очна ябълка. В зависимост от локализацията на патологичния процес може да се наблюдават и допълнителни симптоми като загуба на чувствителност или изтръпване в областта на челото, окото или бузата, промяна в големината на зеницата, спадане на клепача и други.

 

Какво представлява синдромът на Толоса-Хънт?


 

По същество в основата на заболяването стои развитието на неспецифичен възпалителен процес в т.нар. кавернозен синус и/или в горната орбитална фисура. Това са места, през които преминават черепномозъчните нерви, осигуряващи движението на очната ябълка във всички посоки. В близост преминават и симпатикови, а впоследствие се включват и парасимпатикови влакна, които имат отношение към свойствата акомодация и конвергенция на очите и съответно в промяната формата на зениците. Възпалителният процес може да обхване и намиращите се в близост клонове на тригеминалния нерв, осигуряващи сетивната инервация на лицето, а оттам и да доведе до съответните нарушения.

 

Възпалението може да обхване и оптичния нерв, което може да стане причина за намаляване на зрението до неговата пълна загуба.

 

Причините за развитието на синдрома на Толоса-Хънт остават все още неизяснени, като той се причислява към т.нар идиопатични орбитални възпалителни процеси, известни още като псевдотумор орбите.

 

Заболяването се среща сравнително по-рядко преди 20-годишна възраст, като честотата му се разпределя еднакво сред мъжкия и женския пол след тази възраст. Въпреки всичко появата на характерните симптоми в детска възраст налагат включването на синдрома в диференциално диагностичния план.

 

Кои симптоми насочват към наличието на синдрома?

 

Най-често първият симптом е остро настъпила болка в периорбиталната област, описваща се като силна, интензивна, остра, пробождаща или изгаряща по характер, която може да ирадиира към ретроорбиталната, челна или слепоочна част на лицето. Обикновено е засегнато само едното око, макар да са описани случаи на двустранно засягане.

 

Ограничение в окуломоториката на окото до степен на пълна неподвижност може да настъпи паралелно с или до 2 седмици след появата на характерната болка. Изявява се с появата на диплопия, т.е. двойно виждане при поглед в определена или във всички посоки, която изчезва при затваряне на едното око.

 

Възможно е намаляване на зрителната острота в засегнатото око. В такива случаи се приема, че възпалителният процес е обхванал върха на очната орбита, от където минава зрителния нерв.

 

Парестезии, т.е изтръпване в областта на едното око и съответната челна област се наблюдават, когато е засегнат първия клон на троичния нерв, отговарящ за сетивната инервация в тази област. По-рядко се засягат втори и трети клон, които отговарят за останалата част на лицето.

 

Констелацията от описаните симптоми отговаря на клиничната картина на четири възможни патологични състояния – травма, тумор, аневризма или възпаление. Рискът от наличието на някой от другите потенциално животозастрашаващи състояния налага обстойното клинично и инструментално изследване.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата и какво е лечението?

 

Диагнозата синдром на Толоса-Хънт е диагноза на изключването. Необходимо е обстойно изследване, включващо разнообразни тестове с цел изключване на евентуалните други състояния, които могат да се проявят с подобна клинична картина.

 

Ядрено-магнитният резонанс с контрастно усилване е средство за избор, който в някои случаи позволява визуализация на неспецифичния възпалителен процес, обхващащ кавернозния синус или горната орбитална фисура. Ликворното изследване също дава важна информация, особено в случаите, когато се открият данни за възпалителен процес.

 

Във времето преди навлизането на кортикостероидната терапия са описани случаи на самоограничаване на възпалителния процес, в рамките най-често на около 8 седмици. Въпреки това честотата на реактивация на заболяването остава висока, като следващият епизод може да възникне в рамките на месеци или години след първия. Съвременната терапия включва прилагането на кортикостероиди, най-често за продължително време.