Болестта на Алцхаймер е прогресивно невродегенеративно заболяване, което уврежда мозъчните клетки. Носи името на д-р Алоис Алцхаймер, невропатолог, който през 1906 г., пръв открива амилоидни плаки в мозъка на жена, страдаща от речиви проблеми приживе.

Болестта на Алцхаймер е най-разпространената форма на деменция. Деменция – това значи загуба на паметта и интелектуалните способности. В най-напреднал стадий на болестта болният, освен че не може да се грижи за себе си, не се осъзнава като личност и не разбира дори елементарни физиологични действия.

Деменцията погрешно се взема за нормален белег на старостта, което е абсолютно погрешна масова заблуда. Факт е, че засегнатите са възрастни хора, но това не значи, че старостта обрича на деменция. Загубата на памет и други когнитивни функции по принцип е признак на заболяване, а не на остаряването.

Процесът на развитие на болестта на Алцхаймер настъпва бавно и подмолно. Симптомите не се разпознават или се отдават на погрешни заключения. Засегнатият постепенно, но сигурно губи когнитивните си способности, като в момента на осъзнаване на тежестта им, обикновено от близките, болестта вече е в напреднал стадий.

Заболяването е фатално. Няма лечение. Прогресирането на болестта е неизбежно. Постепенно настъпва тежка, необратима и всеобхватна увреда на мозъка.

Все още не са известни точните причини, поради които се развиват амилоидните плаки. Предполага се, че роля играят наследственият фактор и преживяна травма на главата или загуба на съзнанието. Отчита се и повишен риск от болест на Алцхаймер при сърдечносъдови заболявания и диабет, както и при високо кръвно налягане, висок общ холестерол.

NEWS_MORE_BOX


В страните с развити икономики болестта на Алцхаймер представлява една от водещите причини за смъртност на населението. Първите симптоми на заболяването обикновено се появяват след 65-годишна възраст, само при 4% от болните има по-ранна изява на симптомите - с навършването на 60 години. Броят на засегнатите се удвоява на всеки пет години след 65-годишна възраст. Понастоящем, по данни на Световната здравна организация, 35,6 млн. души по света живеят с деменция. Прогнозите са, че до 2030 г. това число ще се удвои, а до 2050 г. ще се утрои. Болестта на Алцхаймер начислява между 50-80% от случаите на деменция. Друг, по-разбираем пример за мащабността на проблема болест на Алцхаймер при тенденции на застаряване на населението е, че 50-55% от възрастните над 85 години са с това заболяване, при по-младата възрастова група от 65- до 85-годишните - това важи за всеки десети човек.

Сред симптомите се изброяват: влошена памет, необходимост от и повтаряне на въпроси и твърдения, невъзможност за адекватна преценка, несъответно поставяне на вещи и части, обърканост, липса на способност за боравене с пари, изпадане в самозаблуда и параноя. Отличителен белег е импулсивността, необяснимата смяна на настроението. Близките обикновено забелязват и започват да обсъждат системната изява на нетипични за съответния човек реакции и поведение, тоест налице е личностна промяна. При напредване на болестта се наблюдава загуба на тегло, поспаливост, като часовете за сън се увеличават много, затруднено преглъщане, липса на контрол на пикочния мехур и червата, припадъци.