Човек макар и да има задоволитена обща култура и да е внимавал в часовете по биология, то рядко би се срещнал с термина „комплемент“; той обаче представлява важна част от вродения имунен отговор. Системата на комплемента не е разпространена терминлогия като белите и чевените кръвни телца например, но пък има своето важно място както в защитата от заболявания, така и във възникването на последните.


Системата на комплемента представлява сложен многофункционален комплекс, включващ повече от 30 плазматични и мембранни протеини, които се активират каскадно с участието на ензими, като един компонент участва в активирането на следващия. Системата е отговорна за:

 


  • Първа реакция на организма при среща с непознат, чужд антиген;
  • Усилване на придобития имунен отговор;
  • Елиминиране на имунни комплкси и мъртви клетки;
  • И много други клетъчни и тъканни процеси;

Колкото по-сложна многокомпонентна е една система, толкова повече места има, където нещо може да се „обърка“, а последствята са разнообразни. И така нарушения в нормалното действие на системата на комплемента могат да участват във възникването на множество разнообразни заболявания – хемолитичен уремичен синдром, пароксизмална нощна хемоглобинурия, наследствен ангиоедем, гломерулонефрити (бъбречна болест) и други.


Хомеостазата (баланса) на системата на комплемента се постига с равновесие между силата на активиране и силата на контрол над нея. Ако в един момент активирането стане по-силно, може да се стигне до възпалителни процеси и тъканна деструкция, а в обратния случай с прекалено ниска активация – до повече инфекции. За такива отклонения могат да са отговорни дефицити на някой от компонентите или редки мутации в тях, полиморфизми, променено ниво на експресия на гените за компонентите, автоантитела и епигенетични фактори.

Болести, в чиято основа отклоненията в системат на комплемента играят ключова роля

Атипичен хемолитичен уремичен синдром


Хемолитичният уремичен синдром (ХУС) е рядко срещано заболяване, което при децата обаче е една от честите причини за остра бъбречна недостатъчност, налагаща хемодиализа. В основната част от децата с това заболяване причината е шигатоксинът, приозвеждан при инфекция с Escherichia coli (ешерихия коли бактерия). При атипичния ХУС се касае за фамилно, наследствено заболяване, с характерните белези на хемолитичент уремичен синдром (остра бъбречна недостатъчност, тромбоцитопения и хемолиза), но без инфекция с E.coli. При повече от половината от случаите атипичният хемолитичент уремичен синдром еволюира в хронична бъбречна недостатъчност. В около половината от случаите се описват отключващи фактори като бременност или инфекция.


Атипичната форма на хемолитичент уремичен синдром най-често се дължи на мутация на един от протеините на системата на комплемента, което довежда до свръх силна активация на алтернативния път на комплемента. Евентуално се появява външен фактор – като описаната инфекция или бременност, или нещо друго, което предизиква активиране, неподлежащо в последствие на контрол. При това „сцена за действие“ на активацията са мембраните на ендотелните клетки – тези, които покриват вътрешността на малките кръвносни съдове. Ендотелните клетки се увреждат от активирането на комплемента, в резултат на което там настъпва коагулация (кръвосъсирване) и микротромбози – дисеминирана тромбоза – особено в гломерулните съдове на бъбреците. Острата фаза на заболяването е трудно да бъде разграничена от  типичния ХУС, а лабораторните тестове за установяване на атипичната форма включват търсене на генетични мутации или антитела, което отнема дни и седмици.


При веднъж установена атипична форма на болестта, то може да се подходи по-насочено с лечението, като вече съществуват нови методи на терапия с моноклонални антитела.


Пароксизмална нощна хемоглобинурия


Това е болест на хемопоетичната стволова клетка, която довежда до вътресъдова хемолиза, предизвикваща тромбози. Дължи се на дефицит на 2 молекули в мембраната на еритроцитите – CD55 и CD59. При нормални условия те предпазават червените кръвни клетки от атаката на циркулиращия в кръвта комплемент. Именно тези молекули CD55 и CD59 са едни от контролиращите, потискащи фактори в баланса на комплемента. Без тяхната протекция еритроцитите биват „атакувани“ и мембраните им разградени. Това води до хемолизата в кръвоносните съдове. За състоянието вече има разработено лечение с моноклонално антитяло, което се свързва със С5 протеина на комплемента и потиска неговото активиране.


За наследствения ангиоедем и останалтие заболявания, в които системата на комплемента има активно участие, четете в продължението на материала.


Източници:
Atypical Hemolytic Uremic Syndrome - NORD (National Organization for Rare Disorders) (rarediseases.org)