Храносмилането най-общо се дели на механично и химично. Последното започва още в устната кухина с участието на слюнката, която съдържа ензими, разграждащи въглехидратите, бактерицидни вещества, овлажнява устната кухина, подпомага оформянето на залък и улеснява неговото преглъщане.


Жлезите, произвеждащи слюнката, са малки и големи. Малките слюнчени жлези са множество, пръснати по лигавицата на небцето и вътрешната страна на устните и бузите. Тяхната роля се състои основно в поддържане на постоянна влажност в устната кухина.


Големите слюнчени жлези са три чифта – по две околоушни, подезични (сублингвални) и подчелюстни (субмандибуларни). Тяхната продукция нормално е минимална, но може силно да се усили под влияние на постъпващата в устата храна или някои медикаменти. Те притежават каналчета с отвърстия в устната кухина, през които слюнката попада там.



Заболяванията на слюнчените жлези освен чисто изолирани не рядко са израз и на общ болестен процес в организма, ето защо при наличие на такова отклонение е препоръчителен цялостен преглед на пациента.


Поставянето на диагноза може да бъде предизвикателство. В някои случаи огледа и палпацията на местата на жлезите, както и внимателната инспекция на отвърстията на каналите им в устната кухина, са достатъчни за да насочат вниманието на специалиста именно към тях, но в редица случаи това не е възможно.

 

NEWS_MORE_BOX


Освен широко разпространените изобразителни методи, в диагностицирането на болестите на слюнчените жлези могат да се използват още сиалография (рентгеново проследяване на излъчване на контрастна материя от жлезите) и сиалометрия (метод за измерване на количеството отделена слюнка). В съображение могат да влезат и цитологично и хистологично изследване от биопсия.

Промени в секрецията

Те се изразяват в прекалено или напротив – недотатъчно производство или отделяне на слюнка.

  • Хиперсаливация (сиалорея)

Повишената секреция на слюнка може да се дължи на две големи групи фактори – периферни (такива в устната кухина) и централни (такива от патологични процеси в мозъка).


Периферна причина обикновено са разични болести в устната кухина – например лошо състояние на зъбите или венците. Болката от тези процеси стимулира слюнчената секреция. Разбира се, вкусовите и обонятелните стимули също я увеличават – това е нормално. Нерядко при болести в устната кухина се използват и различни лечебни и успокоителни продукти във вид на гелове и вода за уста. Те притежават силен аромат и вкус и нормално също предизвикват усилено слюноотделяне.


Най-честата централна причина за хиперсаливация е парконсонизмът – типично за тези болни е постоянното изтичане на слюнка от устата.


Относително обилното количество слюнка в устата може да е подвеждащо и да не се дължи задължително на повишена секреция, а на затруднение в преглъщането ѝ – каквото има например при тумори на хипофаринкса. Опасно състояние при малките деца е възпалението на надгръклянника – епиготит – при което преглъщането става силно болезнено до невъзможно и слюнката буквално изтича от устата на детето. В тези случаи трябва да се търси УНГ специалист в спешен порядък.

  • Намалена секреция (ксеростомия)

Сухотата в устата е неприятен симптом, който най-често се дължи на намаление секрецията на големите слюнчени жлези – обикновено като последица от колагенна сиалоза (колагенно заболяване на жлезите).


Преди началото на лечението е важно да се уточни дали проблемът произлиза от големите или малките слюнчени жлези. Това най-лесно се случва чрез сиалометрия. Ако изследването покаже, че големите жлези имат съхранена секреция, то това означава, че проблемът произлиза от малките, чиято основна роля е да поддържат устната кухина влажна.


Такова откритие би било благоприятно за болен с ксеростомия, защото лечението ще бъде лесно и ще се състои в употреба на разреден сок от лимон за редовна стимулация на секрецията на големите слюнчени жлези.


Ако увредата е в големите жлези, то тяхната секреция може да се стимулира с пилокарпинови препарати. При пълна липса на секреция обаче те не биха помогнали.