Какви са причините за възникването на болестта на Волман?

Болестта на Волман се причинява от мутации в гена на лизозомна кисела липаза (LIPA). Генът LIPA съдържа инструкции за производството на ензима лизозомна кисела липаза, който е от съществено значение за разграждането (метаболизирането) на определени мазнини в тялото, особено на холестерола и в по-малка степен на триглицеридите.

 


Без подходящи нива на този ензим, тези мазнини се натрупват и увреждат различни тъкани и органи на тялото. Мутациите в гена LIPA, които причиняват болестта на Волман, водят до липсата на производство на ензима или производство на дефектна, неактивна форма на ензима.


Болестта на Волман се унаследява по автозомно-рецесивен механизъм. Генетичните заболявания се определят от комбинацията от гени, получени от бащата и майката, за определена черта.


Автозомно-рецесивните генетични нарушения възникват, когато човек унаследява две копия на анормален ген за една и съща черта, по едно от всеки родител. Ако лицето унаследи един нормален ген и един ген за болестта, то ще бъде носител на болестта, но обикновено няма да прояви симптоми.

 

Рискът двама родители, които са носители, да предадат променения ген и да имат засегнато дете, е 25% при всяка бременност. Рискът да имат дете, което е носител като тях, е 50% при всяка бременност. Шансът детето да получи нормални гени и от двамата родители е 25%. Рискът е еднакъв за мъжете и жените.


Ако родителите са близки родственици, има по-голям шанс да носят един и същ мутирал ген, което увеличава риска да имат деца с автозомно-рецесивно генетично заболяване.


Каква е честотата на болестта на Волман?

Болестта на Волман е рядко заболяване, което засяга еднакво мъжете и жените. Много от случаите обаче могат да останат недиагностицирани или погрешно диагностицирани, което затруднява определянето на истинската честота на разстройството в общата популация. Болестта на Волман е кръстена на един от лекарите, които за първи път идентифицират разстройството през 1956 г.


Кои други нарушения имат общи характеристики с болестта на Волман?

Симптомите на някоинарушения могат да бъдат подобни на тези на болестта на Волман. Сравненията могат да бъдат полезни за диференциалната диагноза.


Болестта на съхранение на холестерилов естер представлява вид дефицит на лизозомна кисела липаза (LAL) и е рядко генетично разстройство. Този ензим е от съществено значение за хидролиза (процес на взаимодействие на вещества с вода) на триглицериди и холестерилови естери в лизозомите.

 

Недостигът на ензима LIPA причинява натрупване на определени мастни вещества (муколипиди) и някои сложни въглехидрати (мукополизахариди) в клетките на много тъкани на тялото, което може да причини различни симптоми.


В черния дроб последиците са необичайно увеличен черен дроб (хепатомегалия) поради чернодробна стеатоза (омазнен черен дроб) и фиброза, които могат да доведат до микронодуларна цироза. Някои хора може да не бъдат диагностицирани със заболяването до достгане на зряла възраст. Болестта на съхранение на холестерилов естер се причинява от мутации в гена на лизозомна кисела липаза (LIPA) и се унаследява по автозомно-рецесивен механизъм. 


Болестра на Ниеман-Пик представлява група от редки наследствени нарушения на метаболизма на мазнините. Идентифицирани са поне пет типа болест на Ниеман-Пик (A, B, C, D и E). Симптомите на типове А и В се появяват в резултат на дефицит на лизозомния ензим кисела сфингомиелиназа, който е необходим за разграждането на сфингомиелин, мастна субстанция, намираща се най-вече в нервната система. Този дефицит води до необичайно натрупване на прекомерно количество сфингомиелин в много органи на тялото като черния дроб, далака и мозъка.


Нарушение на съхранението на неутрални липиди е рядко генетично нарушение на метаболизма на мазнините (липидите). Характеризира се с люспеста кожа (ихтиоза), дегенерация на мускулите (миопатия) и абнормни бели кръвни клетки с малки пространства (вакуоли), пълни с мазнини (липиди). Могат да се появят допълнителни симптоми, които да включват - загуба на слуха, нарушения на зрението, увеличен черен дроб (хепатомегалия) и състояние, при което мазнините се натрупват в черния дроб (стеатоза).


Има няколко вида метаболитни нарушения, при които се наблюдава вторичното натрупване на определени мазнини (триглицериди) в организма. Тези нарушения включват - галактоземия, фруктозна непоносимост и специфични нарушения в метаболизма на аминокиселините.


Как се поставя диагнозата за болестта на Волман?

Диагноза за болестта на Волман може да се подозира при новородени бебета въз основа на идентифицирането на характерни симптоми като необичайно увеличен черен дроб и стомашно-чревни проблеми. Диагнозата може да бъде потвърдена чрез задълбочена клинична оценка, подробна история на пациента (включително фамилна анамнеза) и специализирани тестове, които разкриват липса или недостатъчна активност на ензима лизозомна кисела липаза (LIPA) в определени клетки и тъкани на тялото, както и молекулярно генетично изследване за мутации в гена LIPA.


В какво се състои лечението на болестта на Волман?

Лечението при болестта на Волман е насочено към специфичните симптоми, които варират при различните случаи. Терапията при състоянието може да изисква координираните усилия на мултидисциплинарен екип от специалисти. Правилното хранене може да се поддържа интравенозно. Ако надбъбречните жлези не функционират правилно, могат да се използват лекарства за допълване на липсващите хормони, които обикновено се произвеждат от тези жлези. Препоръчва се медико-генетично консултиране за засегнатите лица и техните семейства.


Библиография:
Scriver CR, Beaudet AL, Sly WS, et al. Eds. The Metabolic Molecular Basis of Inherited Disease. 8th ed.
National Organization for Rare Disorders. Wolman Disease