Какво представлява болестта на Шарко-Мари-Тут?


Болестта на Charcot-Marie-Tooth (CMT), перонеална мускулна атрофия или наследствена моторна и сетивна невропатия е най-често срещаното наследствено невромускулно заболяване. Характеризира се с наследствени невропатии без известни метаболитни разстройства.


CMT е предимно автозомно-доминантно заболяване (заболяване, при което пациентът трябва да унаследи само едно променено копие на гена, за да бъде засегнат от заболяването, мутиралият ген доминира над нормалния ген). Ако един от родителите е засегнат от болестта на Шарко-Мари-Тут, за децата му има 50% шанс също да развият болестта.



Болестта на Шарко-Мари-Тут е част от хетерогенна група генетично различаващи се заболявания с подобни клинични изяви. Характеризира се с прогресивна атрофия на мускулите и загуба на усещането за допир в различни части на тялото. Спектър от генетични аномалии на заболяването обхваща повече от 80 засегнати гена. Болестта на Шарко-Мари-Тут се разделя на различни типове.


Как се класифицира болестта на Шарко-Мари-Тут?


Според първоначалната класификация на болестта на Шарко-Мари-Тут, пациентите се разделят на две основни групи:

  • Група 1 - ниска скорост на предаване на нервните импулси и признаци за демиелинизираща невропатия.
  • Група 2 - сравнително нормална скорост на предаване на нервните импулси и  дегенерация на аксоните.

Болестта на Шарко-Мари-Тут (CMT) има много форми - CMT1 (А, В, С), CMT2, CMT3, CMT4, 5, 6, 7 и CMTX.


CMT тип 1 представлява нарушение на миелинизацията на периферните нерви (нарушение в образуването на защитната миелинова обвивка на периферните нервни влакна) в резултат на мутация в гена на периферния миелинов протеин-22 (PMP22).


Функцията на миелина е като на изолатор, който образува слой, наречен миелинова обвивка около аксоните (нервни влакна - дълъги и тънки израстци на нервните клетки, които провеждат електрически импулси от телата на нервните клетки). Миелинът е продукт на глиалните клетки, а процесът на продукция на миелина се нарича миелинизация. Миелиновата обвивка спомага за голямата скорост, с която се предава нервният импулс.


CMT тип 1A се развива в резултат от дупликация (удвояване на участък от хромозомата) на ген в хромозома 17, който носи инструкциите за производството на периферния миелинов протеин-22 (PMP-22). PMP-22 е много важен компонент на миелиновата обвивка. Голямото наличие на този ген води до нарушения в структурата и функцията на миелиновата обвивка. Този процес води до демиелинизация, което води до забавяне на скоростта на проводимост на нервните влакна. Забавянето на проводимостта в моторните и сетивните нерви причинява слабост и изтръпване при пациентите.


CMT тип 1В - причинява се от повече от 30 различни точкови мутации в гена, който кодира основен структурен миелинов протеин на периферната нервна система - P0 (миелинов протеин нула в MPZ гена). Открива се при 5% от пациентите с болестта на Шарко-Мари-Тут. Мутацията води до образуването на анормален миелин, който е нестабилен и спонтанно се разпада

 

NEWS_MORE_BOX


СМТ тип 2 е отговорен за сетивни невропатии, започващи през юношеството, като симптомите са подобни на тези при тип 1.


СМТ тип 3 - хипертрофична невропатия при деца (Dejerine-Sottas). Започва в детството и води до забавени моторни умения


СМТ тип 4 - болест на Рефсум - проявява се с мускулна слабост и атрофия, както и при другите типове, но унаследяването е автозомно-рецесивно (заболяване, при което пациентът трябва да унаследи две мутирали копия на гена и от двамата родители, за да се прояви болестта, ако наследи само едно - става само носител на болестта)


СМТ тип 5 - свързана със спастична параплегия (парализа на двата горни или двата долни крайника, която протича с повишен мускулен тонус и хиперактивни сухожилни рефлекси). Началото на проявите е между 5 и 12-годишна възраст. При този тип се наблюдава и загуба на слуха и зрението


СМТ тип 6 - свързан с атрофия на оптичния нерв. Има ранно начало с мускулна слабост и атрофия, последвано от атрофия на оптичния нерв, водеща до загуба на зрението


СМТ тип 7 - наличие на ретинитис пигментоза (рядко заболяване, което атакува фоторецепторните клетки в окото и често води до слепота). Започва с мускулна слабост, последвана от атрофия основно в долните крайници


CMT тип X – свързан е с Х-хромозомата и представлява доминантно заболяване, което се причинява от точкова мутация.