Болестта на Осгуд-Шлатер е вродено заболяване, което засяга предимно момчетата. Мястото, което се засяга при болестта са подбедриците. Може да се засегнат както едната подбедрица, така и двете. Поразява се зоната над големия пищял. В етиологичен аспект се счита травмената болест във вътреутробното развитие на плода или последващата травма в следродилния период.

 

Рентгенологично костите изглеждат като фрагментирани, тоест големият пищял е разделен на множество отделни и малки части. Това се получава вследствие на образуването на множество микрофрактури при травмения процес. При по-обзорно рентгенографско наблюдение, костта се забелязва като начупена на стотици малки кръгли части, приличащи на восъчни капки. Често в резултат на микротравмите, които са нанесени върху костта, се развиват костни кисти, които обхващат периоста. Лечението на получилия се дефект е само оперативно, като кистата се отстранява до здрава тъкан.


 

1. Какви са симптомите на заболяването?

Заболяването има бавен ход и постепенно преминава в хронична форма. Симптомите са общи и са обвързани с оток на колянната става. Подуването в областта на капачката с наличие на характерен ставен оток под нея е типична проява на болестта на Осгуд-Шлатер. Обяснява се със защитен механизъм на тялото, при който се насочва имунни комплекси към ставата, настъпва вазодилатация и екскавация на съдови течности, които да укрепят пострадалата става и да ограничат формирания болестен процес.

 

Отокът на капачката и колянната става може да изглежда зачервен и топъл при допир. При натиск върху зоната се усеща силен болков синдром, който отшумява при премахване на компресиращия обект. По време на активността на заболяването се усеща постоянно слаба болка. Друг чест симптом на заболяването е ограничаването на движението в колянната става и невъзможността за придвижване с болния край.

 

Местни и характерни за заболяването симптоми са поява на силни болки по хода на предната повърхност на големия пищял - тибия. Костта започва да отича прогресивно, което протича със силен болков синдром, поради разпъване и изопване на периоста. Извършва се тест, който доказва микрофрактурите в тибията при прегледа. Пациентът трябва да свие крака си в коленната става. При това движение взима участие феморалният квадрицепс - четириглав бедрен мускул. Усеща се силна прорязваща болка, която на практика инвалидизира болния и не му позволява да се придвижва самостоятелно. Причината е в това, че залавното място на този мускул се намира върху тибията чрез сухожилие, което минава под колянното капаче. 

 

2. Какво лечение се прилага при тази болест?

Лечението е бавно и продължително. Обикновено настъпва трайно решение на проблема след едногодишна терапия. Препоръчва се пълен покой на крайника през този период. При някои по-тежки случаи на появилите се микрофрактури може да се наложи трайна имобилизация на пострадалия крайник в периода на лечението. В следлечебния период се забраняват всякакви силови игри - вдигане на тежести, спорт, скачане, прекомерно изкачване на стълби, футбол и всички спортове, които включват крайниците с активно движение. Имобилизацията трае, докато настъпи пълно срастване на получилите се дефекти в костта вследствие на фрактурите.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Препоръчва се специален хранителен режим, при който се увеличава приемът на калций посредством хранителни добавки, млечни храни и балансиран прием на животински и растителни белтъчини, които имат важно участие в регенерацията на тъканите в тялото. След преминаване периода на лечението с имобилизация се препоръчва физиотерапия и топлинни нагревки, които поддържат тонус на мускулатурата, посредством увеличаване на кръвоснабдяването в крайниците.

 

При по-усложнените случаи се предприема хирургично лечение, което цели вътрекостно имобилизиране и коригиране на костните дефекти посредством костни пирони и шини.