Болестта на Мениер представлява внезапно възникнало остро нарушение във функцията на вътрешното ухо. Обикновено се диагностицира при 5-10% от пациентите със световъртеж и може за кратък период значително да ограничи тяхната нормална активност. Засегнати са предимно хората на средна възраст между 30 и 50 години, като при жените се установява по-голяма честота в сравнение с мъжете. Точната причина за заболяването все още не е открита, но се предполага участието на наследствен фактор, както и по-рано възникнала травма в областта на вътрешното ухо.
 
За да се разбере по-добре същността на процеса, трябва първо да се запознаем с това какво представлява т.нар вътрешно ухо. То се състои от вестибуларен орган с 3 полуокръжни канала, който е отговорен за запазването на равновесие и т.нар кохлея – охлювче, която отговаря за възприемане на звуковите вълни, т.е за слуха. Кохлеята предствява костен лабиринт, завит във формата на черупка на охлюв, откъдето идва и наименованието и и вложен в него ципест лабиринт, който точно следва неговите извивки. 
 
В ципестия лабиринт могат да се открият три „камери”отграничени една от друга с мембрани- скала вестибули, медия и тимпани. Първите две камери са разделени с т.нар Райснер-мембрана, а между скала медия и скала тимпани стои т.нар базиларна мембрана, в която се намира Кортиевия орган и рецепторните клетки, възприемащи и по- нататък предващи звуковите вълни. Единствено скала медия е изпълнена с течност, наречена ендолимфа. Останалите камери са запълнени с перилимфа, която улавя трептенията на звуковите вълни и ги предава на базиларната мембрана, а оттам на рецепторните клетки.
 
Анатомията на вътрешното ухо е наистина сложна за разбиране, но е нужна за да се обясни патофизиологията на процеса. При болестта на Мениер се наблюдава хиперпродукция на ендолимфа, която води до разширение на скала медия и изместване на намиращата се там базиларна мембрана. Това от своя страна води до потискане на рецепторните клетки, което е причина за наблюдаващото се намаление на слуха и появата на шум в ухото. От друга страна прекомерното разширение на камерата може да доведе до руптура на Райснер-мембраната и смесването на ендолимфата и перилимфата, което е причина за възникналите силни атаки на световъртеж.
 
Три са основните симптома при болестта на Мениер. Това са различното по сила намаление на слуха, шумът в ухото и световъртежът, чиято продължителност може да е няколко часа, най-често около 3 часа. 
 
Характерно за заболяването е, че нарушеният слух и шумът в ухото често се променят по интензитет във времето. Атаките от световъртеж почти винаги са съпроводени и с чувство за гадене и интензивно повръщане. Често болните изпитват несигурност при ходене, което ги кара да се чувстват напълно безпомощни по време на тези атаки. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Как ще протече заболяването в индивидуалния случай, все още не е възможно да се предвиди. Често обаче болестта има хроничен ход на протичане, като следващата атака може да се появи след дни, месеци, а дори и след години. Такова дългосрочно нарушение в дейността на вътрешното ухо води със себе си обаче до поява на високостепенно намаление на слуха и персистираща несигурност при ходене.
 
За поставяне на диагнозата от значение е анамнезата за рецидивиращи атаки на световъртеж, съпроводени с нарушение в слуха, както и извършването на аудиометрия, която показва намаление на слуха от звукоприемен тип, което засяга също и ниските честоти. При дълъг ход на заболяването се доказва също и понижена възбудимост на вестибуларния апарат с помощта на калориметричен тест.
 
Лечението в острата фаза е симптоматично с помощта на антиеметични средства или седативи. Профилактиката за предотвратяване на следваща атака с помощта на антиалергични лекарства или дуретици все още не е с доказан ефект. При терапевтично резистентни случаи може да си приложи инжектирането на Gentamicin в средното ухо.
 
От съществено значение е почивката на легло по време на aтака и избягване на стресогенните ситуации, за които се смята, че имат съществена роля в отключването на процеса.