Болестта на Крон е рядко хронично автоимунно възпалително заболяване на червата, което може да засегне всички слоеве на мукозната капсула. Лечението на заболяването е силно ограничено и няма пълно излекуване, но може да се постигне овладяване на патолгичното състояние и нормален начин на живот.

 

Болестта на Крон може да засегне всяка една част на гастро-интестиналния тракт, но най-често засегнатите части са дисталната част на тънкото черво (илеум) и дебелото черво (колон). Възпалението може да засегне едни части на гастро-интестиналния тракт и да пропусне други. Симптомите се разделят в две групи – локални (засягащи ГИТ) и системни и  включват:


  • Диария;
  • Необясним фебрилитет;
  • Абдоминални болки и крампи;
  • Умора;
  • Анорексия (загуба на апетит) и загуба на тегло;
  • Кървав фецес, понякога съпроводен с гной – възможна е и мелена, но по-често усилената перисталтика не позволява по-нататъшно окисление на кръвта;
  • Подуване;
  • Възпалителни изменения в устната кухина;
  • Периналани фистули и фисури;
  • Малабсорбтивен синдром;
  • Анемичен синдром;
  • Кожни възпаления;
  • Артрити.

Редуват се периоди на остра симптоматика с безсимптомни периоди, които могат да продължават седмици до години.

Като усложнения могат да се наблюдават:

  • Остеопороза, остеомалация, авитаминоза, дължащи се на малабсорбтивния синдром – затова трябва да се прибегне към парентерална суплементация;
  • Илеус – възпалителните изменения и възникването на хипертрофични цикатрикси стеснява лумена на червото и може да доведе до чревна обструкция;
  • Колоректален карцином – пациентите с болест на Крон имат повишен риск от развитие на коло-ректален карцином.

Патогенезата на заболяването не е напълно изяснена, но се счита, че има автоимунен характер – тригерира се от определени екзогенни фактори (инфекции, стрес и др.) и последващ абнормален имунен отговор. Болестта на Крон има и известна наследствена предиспозиция – в около 20% от случаите пациентите съобщават за фамилна обремененост.

 

Рискови фактори

Като рискови фактори се отчитат:

  • Възрастта (обикновено заболяването се развива около третата декада, но може да възникне във всяка възраст);
  • Етническа принадлежност – счита се, че еврейските Ашкенази са с повишен риск;
  • Тютюнопушене – увеличава риска от развитие на заболяването, а при налично такова е задължителен отказът от навика;
  • НСПВС (ибупрофен, аспирин, диклофенак, парацетамол и др.) – не предизвикват заболяването, но могат да го влошат.
  • Начин на живот и хранене – общоприето е, че урбанистичният начин на живот, богатата на мазнини храна и емоционалният стрест повишават риска от развитие на заболяването.
  • Инфекции на ГИТ – бактериалните и вирусни инфекции увеличават риска от развитие на автоимунен отговор.

 

Диагнозата се поставя чрез колоноскопия, фиброгастроскопия, капсулна ендоскопия, компютърна томография и ЯМР.

 

Лабораторните изследвания показват анемия и окултни кръвоизливи. В повечето случаи диагнозата се поставя с поредица от изследвания – ендоскопски, биохимични и образни. Важно е да се изключат други диференциални диагнози като улцерозен колит.

 

Лечението се провежда с орални противовъзпалителни лекарствени средства, производни на 5-аминосалициловата киселина или кортикостероиди парентерално, както и имуносупресори (азатиоприн, метотрексат), които да потиснат имунния отговор. Ползват се още биологични лекарства (adalimumab, certolizumab pegol и др.). Като адитивна терапия, могат също да се ползват антибиотици (при различни инфекции), антидиарични лекарствени стредства (лоперамид), парентерална суплементация (вит. B12, калций, желязо и др.)

 

Налага се и придържането към диета, като е необходимо установяване на храните, които тригерират и обострят симптоматиката. Обикновено се препоръчва изключване на мазнините и млечните продукти, намаляване приема на фибри, изключване на кофеин-съдържащи храни и напитки и пикантни храни.

 

При около 70% от пациентите с болестта на Крон в определен от етап от живота се налага оперативна намеса при лекарствена резистентност или за корекция на усложненията – резекция на част от червото с възпалително огнище, ексцизия на хипертрофични цикатрикси и др. Резекцията обикновено води до ремисия, продължаваща години, но в определен етап отново възниква възпалително огнище в областта на анастомозата.

 

В заключение, болестта на Крон е хронично автоимунно заболяване, което не се лекува, а изисква доживотна поддържаща терапия.