Поставянето на диагноза Болест на Крон (Crohn) е шокиращ момент за някои хора. Други пък може да го подминат не съвсем сериозно. Нито едната от двете крайности обачe не е предпочитана. Диагнозата в никакъв случай не е безобидна, но не се различава от редица други хронични заболявания, изискващи правилен режим, лечение и проследяване. Има някои свои характерни особености, които е хубаво да бъдат познавани.
Преди въобще да се стигне до диагнозата обаче, нерядко се изминава дълъг и объркващ път. Болестта на Крон може да засегне целия храносмилателен тракт и така да дава оплаквания от съответното място. Обикновено най-тежко ангажирана е областта на тънкото черво и т.нар. илеум. Страданията най-често се изразяват в разнообразни болки в корема, упорити диарични или кървави изхождания, обща отпадналост, безапетитие, а нерядко и с покачване на температура.
В следствие на неправилното и некачествено храносмилане се развиват различни витаминни дефицити и дори анемичен синдром. В кръвната картина, освен съответния недостиг, се откриват завишени маркери на възпаление, особено във фазата на болестна активност. Всички тези оплаквания и симптоми в никакъв случай не са типични, но могат да насочат към болест на Крон, особено ако са изключени инфекциозни причини за тях. Лошото е, че това заболяване може да имитира и всяко друго.
Болестта на Крон засяга главно хора в млада възраст (основно между 15 и 45 години). При съмнение за подобно заболяване е необходимо да се извършат нужните процедури за поставяне на правилната диагноза. Те зависят от преценката на лекуващия лекар. Най-разпространен и незаменим съвременен метод обаче се явява ендоскопското оглеждане на стомашно чревния тракт (гастро- и колоноскопия). При тях, освен да се направи визуална преценка от опитен ендоскопист, се вземе биопсия (материал за микроскопско изследване).
Хроничният възпалителен процес при това заболяване може да засегне в дълбочина всички слоеве на червата. Ангажирането на повърхностните слоеве води до лигавични разязвявания. По-дълбокото навлизане може да се задълбочи до такава степен, че да се наруши цялостта на чревната стена. Това обикновено води до така типичното за болестта на Крон чревно фистулизиране. Формират се ходове (фистули) между съседни чревни бримки, между черво и пикочен мехур, матка и дори към външната телесна повърхност (коремна стена или перианална зона).
Цялата тази картина, разбира се, е особено силно изразена по време на т.нар. болестна активност. Благодарени на лечението се навлиза в ремисия, която може да трае дълго време, но нерядко се редуват фази на ремисия с влошаване. Това оставя и трайни хронични белези върху състоянието на чревния тракт. Лигавицата се деформира, като добива вид на паваж от редуващи се вдлъбвания с оток. Всичко това може да попречи на чревната лигавица да абсорбира хранителни вещества нормално.
Все още подлежи на дискусии точният механизъм, по който възниква болестта на Крон. Възпалението не може да бъде отречено - за него свидетелстват лабораторни и клинични показатели. Дали обаче това възпанение е инфекциозно или имунологично е спорен въпрос. Някъде в имунологичната каскада вероятно се намесва бактериален или вирусен причинител, но той обикновено не присъства в последствие. Процесите, които се задействат, в голяма степен са по автоимунен тип. Ролята на някои генетични фактори също е подозирана.
Специфичната възраст на откриване на болестта е свързана, освен със силната хормонална активност, но също така и със сравнително по-емоционалния и натоварен начин на живот тогава. Доказана е връзка между психическото състояние на човека и състоянието на стомашно-чревния му тракт. Болестта на Крон и другите възпалителни чревни заболявания се откриват нерядко при по-емоционални и чувствителни хора.
Има, разбира се, и други аспекти на този въпрос. Нерядко оплакванията и дългогодишното затормозяване до такава степен влошават емоционалното състояние на болните, че това сериозно смущава ежедневието им. Намалява продуктивността и се изменя правилното възприемане на околния свят. Кое е първо и кое е следствие понякога трудно се определя. Хубаво е наред с гастроентерологичната грижа да се осигурява и някаква форма на психологическа подкрепа. Това би намалило честотата на болестно активиране и тежестта на симптомите.
