Болестта на Ходжкин (или Хочкин) представлява злокачествено заболяване на лимнфната система и принадлежи към групата на лимфомите. В същност, той е толкова характерен и отличителен, че лимфомите се делят на 2 групи – Ходжкинов и неходжкинови лимофми! Болестта се проявява с увеличение на лимфните възли, дължащо се на инвазия в тях предимно на анормални В-лимфоцити, а химиотерапията и лъчелечението са основни в съвременния лечебен подход.


Какво представлява този лимфом?

Болестта на Хочкин е особена форма на лимфом, рак на лимфната система. При него има разрастване на злокачествени В-лимфоцити, на микроскоп характерна находка са клетките на Рийд-Щернберг. Болестта засяга прогресивно лимфните възли, в една група или на повече места в тялoто. Възможно е и ангажиране на други органи като белия дроб, черния дроб, стомаха и др., както и костния мозък. Друга проява може да е формация с големи размери в гърдния кош, в медиастинума – между двата бели дроба. В зависимост от последното, напредналсотта на заболяваенто и др. фактори може да има отклонения в кръвната картина в различна степен.



Разпространеността е около 3 души на 100 000 население. Заболяването може да се развие на всяка възраст, но най-честа е появата му в две възрастови групи – първата между 20- и 30-годишна възраст и втората – при пациенти над 70 годишна възраст. Мъжете са малко по-често засеганти от жените.


Причини за поява на заболяването

Както и при останалите злокачествени заболявания, ясна причинно-следствена връзка е рядкост да бъде установена; известно е все пак, че съществуват някои рискови фактори, но на нито един не може да се отдаде ясно и категорично значение. Установено е, че инфекцията с Епщайн-Бар вируса, причиняваща инфекциозна мононуклеоза, е способна да допринесе за възникване на болестта на Ходжкин. Но тя не обяснява всичко. Със сигурност много малко хора от тези, боледували от инфекциозна мононуклеоза, развиват такова лимфомно заболяване.


Кои са симптомите?

Характерен белег е появата на увеличени лимфни възли. Всъщност, в 4 от 5 случая подутите лимфни възли са белегът, довел до търсене и откриване на заболяването. Те са мековато-еластична консистенция, неболезнени и най-често са разположени в областта на шията, около ключиците, аксиларно (подмишниците) или игвинално (в слабинната зона), като разбира се може да се засегне и всяка една друга група. Така описаните лимфни възли се задържат увеличени за период от месец и повече, дори и след изключване и лечение на други причини за тях, каквито биха могли да бъдат локални инфекции, например.


Сред другите симптоми на болестта откриваме:

 

  • Треска или поддържане на температура над нормата;
  • Кашлица (поради притискане от увеличени лимфни възли в гръдния кош), съответно усещане за задух, болки в гърдите;
  • Умора;
  • Нощно изпотяване;
  • Немотивирана загуба на телесно тегло;
  • Упорит сърбеж по кожата – той може да се появи и като първи симптом.


За диагнозата – цитология или биопсия?

Сигурната диагноза се основава на взимане на материал от туморната тъкан и излседването му микроскопски. Цитологията представлява аспириране с игличка на малко клетки от увелиения лимфен възел, докато при хистологията се взима парче или за предпочитане цял или пакет от няколко лимфни възела.


Докато цитологията може да се струва на пациента по-лесна и поносима процедура, то диагнозата при нея е несигурна. Хистологията е правилният метод на диагноза, защото при изследавне на целия възел може ясно да се видят промените в структурата му и характера на заболяването. Това важи за всички лимфоми. В много случаи локалната анестезия е достатъчна за биопсията на възела и процедурата е с ниска инвазивност.


Допълнителни изследвания са необходими, на първо място образно изследавне, като днес златен стандарт е позитрон-емисионната томография (РЕТ-скенер), който открива къде има активни огнища в организма. Докато РЕТ скенерът не винаги е наличен на момента и понякога трябва да се чака седмица, 2 или повече до получаването на възможност за изследване, ако лечението е спешно и е на преден план, може да се приеме и стандартен КАТ скенер за първоначална оценка.


Задължителен елемент както за оценка на пациента, така и преди започване на лечение е подробната кръвна картина, с допълнително серологични изследвания, както и хистология на костен мозък – взимане на материал от трепанобиопсия за потвърждаване или изключване на костомозъчно засягане. Последното има отношение както към пронгнозата на пациента, така и към терапевтичната стратегия.