Лимфомът на Ходжкин е злокачествено заболяване на лимфната тъкан. Представя се от инвазия на злокачествените клетки в лимфните възли, но и не само. Както и останалите онкологични заболяваня, оставен без лечение, лимфомът е фатален за пациента. Лечението обаче днес е налице. То е достъпно, утвърдено и стандартизирано, а пътеката за пациента с тази болест вече е добре утъпкана.


Не съществува добра диагноза, но при подозрение за рак, ако крайната диагноза е лимфом на Ходжкин, това е добра новина както за пациента, така и за лекаря, защото болестта на Ходжкин е с огромна успеваемост в лечението. Разбира се, това зависи от стадия на заболяването, евентуалното наличие на придружаващи заболявания, както и от непредвидими фактори – което важи за всяко едно заболяване, било то злокачествено или не.


Често младата възраст на пациентите, липсата на сериозни придружаващи заболявания и добрата прогноза на заболяването са основание за силна и активна атака с цел постигане на трайна ремисия.



Основни компоненти в лечението са химиотерапията и лъчелечението. В някои случаи може да се прибегне и до прицелна терапия и автоложна трансплантация на хемопоетични стволови клетки.


Отправен пункт за прецизиране на терапевтичния подход е правилното стадиране на заболяването.


Стадии на Ходжкиновия лимфом

В зависимост от напредналостта и разпространението на болестта, тя се може да се разпредели в 4 стадия:

 

  • I стадий: при него има засягане само на една лимфна област (група) или лимфна структура (далак, тимус, Валдайеров пръстен) или на един екстранодален орган или област (екстранодално съответно, което не е лимфен възел)
  • II стадий: процесът се открива в две или повече лимфни области от едната страна на диафрагмата, което може да се съпровожда от екстранодално засягане по съседство. От едната страна на диафрагмата означава или над нея, или под нея, но не и едновременно наличие на засегнати зони от двете й страни.
  • III стадий: Засегнати са множество групи лимфни възли както над така и под диафрагмата
  • IV стадий: засягане на един или повече екстранодални органи или тъкани с или без засягане на лимфни области по съседство. Например ангажиране на костния мозък, бял или черен дроб и др.


За изчисляване на прогнозата на пациената и напредналостта на заболяването значение имат разбира се и неговите оплаквания. Към стадия се добавя буква В, ако той има такива (отслабване с 10% и повече от телесното тегло последните 6 месеца, обилно нощно изпотяване, фебрилитет или субфебрилитет, сърбеж по кожата без ясна причина), или А ако няма такива симптоми.


Лечение


Химиотерапията е задължителен компонент. Съществуват различни комбинации от медикаметнти, в зависимост от напердналостта на заболяването. Те се прилагат на курсове – т.е. 1 или няколко поредни дни пациентът е в болница и му се правят венозни инфузии с лекарства, след което има почивка от няколко седмици и отново се повтаря курсът.


Колко ще са курсовете химиотерапия? Това зависи не само от началната оценка на заболяването, но и от неговот повлияване при стартиране на лечението. Обикновено се провежда ранна оценка за определяне на ефекта от тераяпията, в зависимост от която може да се промени лечебната тактика при необходимост. Най-често се провеждат 4 до 6 курса.


Лечението не се състои единствено от химиотерапия, но и от други „помощни компоненти“ – такива могат да бъдат профилактично приложение на антибиотици, антимикотици и противовирусни; лекарства, които облекчават организма при разпадането на туморните клетки, растежни фактори, които да подпомогнат имунната система да се възстанови от основното лечение и др. Всички те имат своя важен принос за постигане на добрия резултат и е важно пациентът да спазва препоръчаните му схеми.


Лъчетерапията не е задължителна, но много честа компонента от лечението. Провежда се обикновено в рамките на няколко седмици, като сама по себе си най-често не налага болничен престой.


Проследяване


С приключване на лечението не приключва ангажиментът. Въпреки високата успеваемост и големият процент на пълна ремисия рецидивите се наблюдават понякога. Важно е за пациента не да живее в страх от това, а просто да не пропуска контролните прегеди и изследвания.


3 месеца след завършване на лечението пациентите с пълна ремисия отново трябва да се рестадират. След  това проследяванто е на 3 месеца през първата година , през 6 за следващите 4 и от там насетне – веднъж годишно. Прегледите включват както физикален преглед от лекар, така и кръвна картина и някакво образно изследване – напр. рентгенография или ехография на коремни органи. Скенерите се правят при индикации.


Освен самото заболяване, пациентът трябва да се проследява и за късните усложнения от лечението – то може да има токсичност върху сърцето и белите дробове. При лъчетеарпия над диафрагмата жените трябва да правят ежегодна мамография, като перпоръките са това да започне 8 години след проведеното лечение. При лъчетерапия в шийната област трябва да се контолира и функцията на щитовидната жлеза.