1. Какво представлява болестта на Грейвс?
Болестта на Грейвс или базедовата болест е автоимунно заболяване, най-често поразяващо щитовидната жлеза и, това което е особено характерно – очите. Въздействайки на щитовидната жлеза, то непряко засяга и кожата, сърдечносъдовата и нервната система.
Заболяването се развива вследствие на синтез на автоантитела, които могат да активират рецепторите за тиреоидстимулиращия хормон, разположени по повърхността на клетките на щитовидната жлеза. С други думи, организмът синтезира антитела, които симулират по физиологичен ефект тиреоидстимулиращия хормон. Това води до развиването на хипертиреоидизъм. Точните генетични фактори, водещи до поява на заболяването, са все още неидентифицирани.
2. Какви са симптомите на болестта на Грейвс?
В резултат на автоимунната атака, щитовидната жлеза се уголемява – появява се гуша, жлезата става свръхактивна и се развиват симптомите на хипертиреоидизъм – треперене на ръцете, нервност, безсъние, хиперактивност, силно потене, загуба на тегло, диария, сърцебиене и мускулна слабост. Характерно за болестта на Грейвс е, че изпъкването на очите (екзофталм) не се дължи на хипертиреоидизма, а на автоантителата, които реагират с тъканите на окото. Характерно за офталмопатията на Грейвс е отдръпване на горния клепач, конюнктивит и издаване на очите напред.
Микседемът е рядко усложнение на болестта на Грейвс. При микседема кожата на ръцете и/или краката изменя цвета си, най-често в оранжево. Оцветяването се дължи на проникване на антителата в кожата, където се образуват фиброзни плаки. В по-тежките случаи може да бъде обхванато цялото тяло. Нормалният цвят на кожата се възстановява след продължителен период на анормална пигментация.
3. Как се поставя диагнозата?
Диагностиката има физикален и лабораторен аспект. Идентифицирането на симптомите на хипертиреоидизъм и най-вече тези типични за болестта на Грейвс – офталмопатията и микеседема по подбедриците, е силно показателно за състоянието. Диагнозата може да бъде потвърдена чрез лабораторно доказване на автоантителата. Може да бъде наложително и измерване на нивата на тиреоидстимулиращия и/или други хормони. В кръвта може да бъде инжектиран радиоактивен йод (в безопасни количества). Откриването му в щитовидната жлеза е показател, че тя усилено синтезира хормони, т.е., че е свръхактивна. Някои образнодиагностични техники също намират приложение – ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография и др.
4. Каква е честотата на болестта на Грейвс?
Заболяването е 5 – 10 пъти по-често при жени, отколкото при мъже. Засяга около 2% от жените и има силна родова съсредоточеност.
5. Какво е лечението?
Лечението се провежда с тиреостатици, които понижават продукцията на хормони, радиоактивен йод или хирургия, при която се отстранява част от тъканта на щитовидната жлеза.
Повече за лечението очаквайте в продължението на материала.
