Независимо дали в кола, на кораб, самолет или пък по време на виртулна игра със състезателни колички, пасивното излагане на движение може да доведе до появата на неблагоприятни усещания, в това число най-характерни са оплакванията от гадене, замайване и безпокойство. Най-общо, състоянието има физиологичен характер, т.е не се разглежда като болестен процес, макар проявите да имат достатъчно дестабилизиращо влияние върху човека и неговите изживявания.
Макар понятието „морска болест” да отговаря напълно на гореизброените условия, състоянието може да се прояви и по време на други обстоятелства – на път с кола, илюзорно движение (например на кино, компютърна игра и т.н), дори и когато седим в пространство с много движещите се около нас хора или предмети. Практическо всяко обстоятелство, при което човекът бива изложен на пасивно движение, може да доведе до появата на това състояние.
Защо това се случва?
Стойката, позата, движенията на човека... Практически всяко негово движение или позиция се дължи на функцията на неговия мозък да възприема, обработва и анализира информацията, която получава от т.нар. периферия, в това число влизат проприоцептивните рецептори в крайниците, вестибуларния орган във вътрешното ухо, както и разбира се зрителния рецептор, т.е очите. Информацията, подадена от всички тях и възприета от мозъка е причината човек да може да запази равновесие, както по време на пасивно, така и на активно движение. В случаите, когато стимулите, упражнявани върху периферните, възприемащи органи се намират в „конфликт”, това може да доведе до нарушаване на информацията, подадена към мозъка, което е най-силно проявено в случаите на пасивно излагане на движение. Много рядко състоянието може да настъпи при активно движение, например при ходене или плуване.
Кого засяга състоянието?
Практически всеки човек може да прояви характерните симптоми при излагането на достатъчно голям двигателен стимул. Въпреки това, изследванията сочат по-голяма честота на засягане на женския пол, особено бременните жени.
При децата под 2-годишна възраст рядко се проявява това състояние. Значително по-висока обаче е честотата му на поява при деца между 3- и 12.годишна възраст, както и при възрастните хора над 60-годишна възраст.
Хората, които са имали вече подобни епизоди в миналото, са по-склонни да развият отново състоянието. Рискова група са и хората с анамнеза за вестибуларни нарушения, мигренозно главоболие, както и тези, които проявяват склонност към към гадене.
Клинична картина
За да бъде характеризирано състоянието като болест на движението, трябва задължително да има излагане на действително или илюзорно движение. Двигателните стимули могат да имат вертикална посока (повдигане), хоризонтална посока настрани (напр. люлеене), напред-назад (вълна) или ъглов характер. Най-силно се проявяват симптомите при двигателни стимули с честота 0,2 херца (един цикъл на всеки 5 секунди). Виртуални движение, възприето на видео или друг екран също може да доведе до поява на характерните симптоми.
Гадене или повдигане е най-характерният симптом на състоянието, макар често да бъде предшестван от други, по-„леки” симптоми като общо неразположение, замаяност, безсилие и раздразнителност. Последните прояви често могат да бъдат възприети като емоционална реакция на конкретното обстоятелство. Усещането за странно чувство в стомаха, описвано още като пълнота или дискомфорт в епигастриума (горната част на стомаха) често е първото оплакване.
Освен гадене може да се появят и позиви за повръщане, както и обща замаяност.
След края на двигателния стимул за известно време могат да се задържат прояви на общо неразположение, летаргия, апатия, депресивно настроение и раздразнителност.
Усещането за продължаващо движение, дори след неговия край, също е често срещано явление.
