Под болест на движението се разбира състоянието, което се наблюдава при някои хора, подложени на пасивно движение, каквото е например возенето (най-често не като водач) в превозно средство, например кола, кораб, самолет, дори и в случаите, когато покрай тях минават много хора или пък се взират в екран с бързо движещи се коли и т.н. (Към първа част на материала)

 

Основните симптоми, които са характерни за състоянието са първоначално усещане за общо неразположение, замайване, дори и лека раздразнителност, които се последват от поява на чувство за гадене, придружено или не от повръщане.


 

Рискова група хора, при които  честота на поява на това състояние е по-висока, са жените по време на бременността, хората с анамнеза за вестибуларни нарушения в миналото, както и тези с мигренозно главоболие. По-висока честота се наблюдава и при децата между 3 и 12 годишна възраст.

 

Диагноза

 

Появата на характерните оплаквания, на фона на анамнеза за наличие на пасивен двигателен стимул, логично насочва към това състояние. В някои случаи обаче, особено при нетипично протичане, е необходимо да се изключи наличието на централна причина за световъртежа, например развитието на мозъчен инсулт.

 

Някои от възможните причини за поява на гадене и неопределена замяност, които трябва да се вземат под внимание преди окончателното поставяне на диагнозата „болест на движението” са:

  • Мозъчносъдов инцидент – мозъчен инсулт;
  • Травма на главата;
  • Бременност;
  • Мигрена – с атипично протичане или вестибулана мигрена;
  • Доброкачествен позиционен световъртеж;
  • Дехидратация – обезводняване;
  • Сънна депривация – недоспиване;
  • Хипогликемия;
  • Интоксикация;
  • Тревожност;
  • Депресия

Оценка на състоянието на пациент с внезапна поява на гадене и замаяност, особено в случаите, когато не може да се открие директна връзка с пасивно излагане на движение, се прави от специалист невролог или отоневролог, като се изисква и провеждане на специфични вестибуларни тестове и аудиография.

 

Лечение

 

Съществува както фармакологична (с лекарства), така и нефармакологична терапия на заболяването. Важно е обаче да се отбележи, че и двете имат по-голям ефект, в случаите, когато бъдат приложени преди излагането на съответното обстоятелство, т.е преди изявата на съответната симптоматика.


Две групи лекарства се използват във фармакологичното повлияване на състоянието. Това са антихолинергичните лекарства, към които се отнася например скополомин, и антихистамините, например дименхидринат.

 

Макар лекарствата успешно да предотвратяват появата на характерните симптоми, нефармакологичното лечение също има своите предимства. Основна цел е максималното намаляване на конфликта, който се получава между вестибуларния апарат, зрителния анализатор и проприоцептичните рецептори в случаите на пасивно излагане на движение.

 

Няколко са възможните мерки, които могат да се вземат преди съответното обстоятелсво, провокиращо симптомите:

  • Внимателен подбор на съответното превозно средство – по-големият плавателен съд например, осигурява по-малко движения, които могат да провокират изявата на състоянието;
  • Осигуряване на достатъчно време за аклиматизация – например качване на плавателното средство преди неговото отплаване;
  • Избор на подходящо място – там, където е най-малък двигателния стимул, а именно в центъра на плавателното средство и в близост до водата, т.е не на високо. Когато става дума за кола, мястото отпред, до шофъора е най-подходящо;
  • Гледане в посоката на движение на превозното средство;
  • Избягване на затворени пространства, без видимост към хоризонта;
  • Избягване на четене, работа на закрито или гледане на видеоекран;
  • Носенето на очила може да е от полза, поради намаляване на зрителния стимул. Затваряне на едното око също може да има благоприятен ефект, в случаите, когато другите методи не дадат резултат;
  • Поемане управлението на превозното средство (в случаите, когато това е възможно) също би било от полза, тъй като човекът участва активно в управлението  и психологическият ефект надделява;
  • Избягване на тютюнонев дим и прием на кафеин;
  • Прием на достатъчно количество течности;
  • Избягване на прекомерно охлаждане или претопляне;
  • Прием на лека, недразнеща стомаха, храна, богата на въглехидрати и бедна на мазнини.