Болестта на Бехтерев, позната още като анкилозиращ спондилит, представлява асептично възпаление на сакроилиачните стави и гръбнака, което има прогресиращ ход и води до ограничена подвижност и анкилози – страствания. Среща се при по- малко от 1% от възрастното население, като мъжете боледуват 3-4 пъти по – често от жените. В повечето случаи началните симптоми на заболяването се откриват между 16 и 30 годишна възраст, по – рядко първият пристъп е след 40 - та година.
Кой е точният причинител на заболяването все още е предмет на дискусия, но в около 88 – 96% от болните се открива носителство на HLA – B27 антигена. Участието на инфекциозни фактори – Klebsiella pneumoniae и др. ентеробактерии в етиопатогенезата на на анкилозиращия спондилит е много вероятно. Установени са високи титри антиклебсиелни антитела при болни с АС във фаза на обостряне, както и в началото на заболяването. В 60% от болните е доказано и хронично чревно възпаление без клинични прояви от страна на гастроинтестиналния тракт.
По своята същност АС представлява възпалителна ентезопатия –т.е възпалението обхваща залавните места за костта на сухожилията, лигаментите, фиброзната част на междупрешленните дискове и ставната капсула. Успоредно се развива и синовит – възпаление на синовиалната мембрана и деструкция на хрущялната тъкан, които имат за краен резултат настъпващата анкилоза на ставите – срастването им и ограничаване на тяхната подвижност. В гръбнака настъпилото реактивно възпаление на прешлените води до образуване на краеви ерозии и склерозиране на дадения участък. Костта пролиферира по периферията и се образуват остеофити – т.нар. шипове. В напреднали стадии гръбнакът добива вид на „бамбукова пръчка”.
Основната клинична изява на заболяването е болката и постепенното ограничаване подвижността на гръбначния стълб. В началото болните изпитват болка и лека сутрешна скованост в областта на кръстта и седалищната област. Болките се засилват след физическо натоварване или метеорологични промени и изчезват спонтанно. По – късно те придобиват постоянен характер, като най – силни са през втората половина на нощта и в ранните сутрешни часове. Възможно е болката да ирадиира към задната част на бедрото, заради което често се бърка с лумбаго, ишиас или дископатия.
При засягане на торакалната част на гръбначния стълб, а също и на гръдната кост – стернума е възможно да се появи затруднение при дишане – болка в гърдите с опасващ характер и ограничаване на дихателните движения като цяло. Засягането на шията обикновено е на по- късен етап и се изразява в болка при движение и напрежение на паравертебралната мускулатура. В напреднали стадии гъбнакът значително променя своята конфигурация – изглажда се поясната лордоза, засилва се торакалната кифоза,т.е извиването надолу на гръбначния стълб и се развива сколиоза – изкривяване на гръбначния стълб настрани.
NEWS_MORE_BOX
Характерни за болестта са болките в местата на свързване на сухожилията – върху гръбначните прешлени, стернума, тазовата кост, бедрената кост и др.
Болестта на Бехтерев може да се изяви и с артрит на периферните стави – най – често тазобедрените стави. За разлика от ревматоидния артрит липсва симетричност на ставните поражения.
Съпровождащо болестта може да е очното възпаление наречено иридоциклит. Наблюдава се в 25-30% от случаите. Възможно е засягане и на сърдечносъдовата система, бъбреците, белите дробове, както и неврологични прояви вследствие на компресия на гръбначния мозък от настъпилите изменения в прешлените.
За поставяне на диагнозата от значение е физикалното изследване, където се тества подвижността на гръбначния стълб и наличието на болка в засегнатите места. Рентгенографията има най- голям приоритет за доказване на болестта. В активната фаза лабораторните резултати могат да покажат също наличието на възпалителен процес.
