1. Какво представлява болестта на Алцхаймер?

Болестта на Алцхаймер е прогресивно невродегенеративно заболяване, характеризирано най-вече с крайно дементиране и загуба на памет и когнитивна функция. Свързано е с дефицит в невромедиацията (най-вече ацетилхолиновата, в по-малка степен GABA- и NMDA-медиацията). Тя е водеща причина за деменция след 65-годишна възраст. Известни са две форми – фамилна (обусловена от наследствени фактори) и спорадична – възникваща при хора, които нямат болен от Алцхаймер в семейното дърво.

Болестта на Алцхаймер е уникално медицинско състояние, поради това че често лекарска помощ се търси не от болния, а от неговите близки.
 

 


2. Как протича болестта на Алцхаймер?

Макар че клиничната симптоматика е до голяма степен индивидуална, има типичен  симптомокомлекс и ход на болестта, характерни за всички засегнати.

Първите симптоми обикновено се появяват след 65-годишна възраст. Те най-често включват нарушена кратковременна памет. Симптоматиката прогресира с появата на апраксия (невъзможност за извършване на координирани движения) и агнозия (нарушено възприемане на външни въздействия).

При средно напредналата болест речевите нарушения стават значителни (афазия). Засяга се и дълговременната памет, която до този момент е била запазена. Отслабената моторна координация повишава риска от падания и счупвания на кости. На този етап мозъчната атрофия се визуализира ясно при образна диагностика.

Поведенческите промени стават по-ясно очертани – болните могат да обикалят безцелно, дори да не знаят къде се намират, стават раздразнителни и неспокойни, избухват в плач или непредизвикана агресия. На този етап се появяват мнителност и недоверчивост към околните, което е причина за съпротивляване, когато те се опитват да полагат грижи за болния. Появата и на инконтиненция прави обгрижването му особено напрегнато.

NEWS_MORE_BOX


В напредналите стадии отслабването на паметта прогресира до състояние, в което болните не разпознават близките си, забравят собствения си адрес и дори много думи и изрази. Речта им става бедна и безизразна. Мускулната маса и подвижността намаляват до състояние, в което болните са приковани на легло и са неспособни да се самообслужват.

Макар че болестта е нелечима, смъртта обикновено настъпва поради други фактори – пневмония, декубитални язви и др.

Една от най-характерните черти на заболяването е неспособността на болния да осъзнае, че е болен от нещо, че нещо не е наред - анозогнозия.

Типично, в хода на заболяването се наблюдават и смущения на характера и настроението като апатия, депресия и агресивност.