Блефаритът е заболяване, което засяга клепачите на очите.Те имат много важна функция, като предпазват очите от неблагоприятните условия на околната среда, от прекомерното попадане на слънчева светлина, в тях се разполагат мастни жлези, които участват във формирането на слъзния филм, по ръба на клепачите се разполагат и миглите.

 

Мейбомиевите жлези са мастни жлези, чиито секрет отговаря за смазването на мигления ръб и възпрепятства излизането на сълзите от очната цепка, предпазва кожата от мацерация, спомага за плътното прилепване на клепачите към очите и участва в състава на слъзния филм. Клепачите се възпаляват, именно когато отвърстието на тези мастни жлези е запушено. Често във възпалението участват и бактерии.


 

Тъй като една от проявите на заболяването е образуването на бяло-сиви и мазни люспи, блефаритът е известен още като сквамозен блефарит. При тежко протичане на болестта може да премине в улцерозен блефарит с дълбоки лезии по клепачите. Когато става въпрос само за подуване и зачервяване на клепача, поради запушване изхода на мастните жлези без наличие на бактериална инфекция, се говори за ечемик на окото.

 

Запушване отвърстията на мастните жлези често се среща при хора, които страдат от прекомерна продукция на мастен секрет (себорея, акне, розацея). Стопирането на мастния секрет дава походяща хранителна среда за редица бактерии. Не може да се пренебрегне и дразнещото действие на прахта, вятъра, студа, топлината, цигарения дим и химикалите за възникването на заболяването.

 

Инфекциозният блефарит най-често се причинява от бактерии като стафилококите, херпес симплекс вирус, вируса на варицела зостер, срамни въшки и др. При здрави хора стафилококите нормално населяват кожата и лигавиците в определено количество. При леко нараняване на клепачната кожа те могат да проникнат в създалата се раничка и да предизвикат възпаление.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Херпес вирусът, след като попадне в организма, най-често предизвиква образуване на прозрачни мехурчета по устните. След тяхното изсъхване и възстановяване вирусът продължава да съществува в нервните ганглии. При подходящи условия (спадане на имунитета например) латентната форма на вируса в ганглиите се активира и се появява съответната симптоматика. Ако по нервните окончания херпесният вирус засегне клепачите, се развива блефарит.

 

Заразяването със срамни въшки може да стане от човек на човек при неспазване на добра лична хигиена. Срамните въшки населяват окосмената част на половите органи, по-рядко космите под мишницата и брадата, а още по-рядко миглите. Косата остава незасегната. При блефарит, причинен от срамни въшки, гнидите изглеждат като малки зрънца по миглите. Самите въшки смучат кръв от клепачните ръбове между миглите.

 

Както стана ясно, неинфекциозният блефарит се получава при запушването на мастните жлези в клепачите, без участието на патогени. Мастният секрет участва в състава на слъзния филм, който при всяко мигане се разпределя по очната повърхност. Така очите се предпазват от всички неща, които не бива да попадат в тях. Прекомерното производство на мазнина от жлезите води до запушване на техния изход. Излишният мастен секрет слепва миглите и създава допълнителен тънък слой, който спомага за запушване на жлезите и при наличие на патогени клепачите се инфектират.

 

Какви са симптомите на заболяването?

Клепачите са сухи, сърбящи и може да има парещо усещане. Често сутрин те са залепнали, поради натрупалия се секрет през нощта. Зачервени са, има усещане за чуждо тяло и падат повече от нормалното мигли. Клепачите са оточни и с люспи.

 

Голяма част от лечението на заболяването се състои в спазването на хигиена на клепачите. Чрез непрекъснатото хигиенизиране се отстранява излишният себум и така се отпушват отвърстията на мастните жлези. Ако чрез изследване бъде доказано наличието на патогенни причинители, се изписват специфични мехлеми.