Биологичните терапевтични средства са протеини, моноклонални антитела или комбинации от двете, които блокират действието на провъзпалителните цитокини, участващи в патогенезата на възпалителния процес при ревматоидния артрит. Освен това имат отношение към узряването и функцията на клетки на имунната система.


Прилагат се парентерално - подкожно или венозно, по определени схеми, според вида на активното вещество.


Според номенклатурата си към момента антиревматичните средства се делят на синтетични (или химични) и биологични. От своя страна химичните се делят на конвенционални и таргетни, а биологичните – съответно на оригинални и биоподобни.



Пример за оригинални синтетични, които се използват често в практиката са метотрексат, сулфасалазин, резохин и други. Биологичните средства са отнесени към втора терапевтична линия – тоест се включват при недостатъчен отговор към синтетичните и наличие на радиографска прогресия на заболяването.


За повишаване на ефективността и намаляване на риска от странични ефекти, в това число развитие на резистентност към прилагания медикамент, биологичните агенти трябва да се комбинират със някои синтетични (най-често метотрексат).


Одобрените в практиката биологични средства се използват в няколко различни насоки, според нуждите на пациента. Най-честите видове, които се прилагат са насочени към потискане на тумор-некротизиращия фактор алфа, като най-честите странични ефекти са алергични реакции на мястото на апликация, риск от бактериални и микотични инфекции, реактивация на латентна туберкулозна инфекция, нововъзникнала или влошаване на съществуваща застойна сърдечна недостатъчност, възможен повишен риск от злокачествени заболявания.


При прилагане на модулатори на Б-лимфоцитни клетки е необходимо да се следи за реакция на реактивиране на хепатит Б. При потискане на интерлевкин-6, биологичните медикаменти най-често могат да водят до инфузионни реакции, високо кръвно налягане, неутропения (понижено количество на бели кръвни клетки), повишаване на чернодробни ензими, както и не на последно място риск от инфекции.


Комбинираното лечение със синтетични и биологични средства при ранните форми на ревматоиден артрит води до достигане и поддържане на клинична и лабораторна ремисия с голяма честота. Спирането на биологичния медикамент при тези болни след достигната ремисия повишава риска от обостряне на болестта. При тях се препоръчва продължителен прием на намалена доза от биологичния медикамент.


Показания за приложение на биологични средства са възраст над 18 години, нужда пт комбинация (поради недостатъчен ефект от синтетичните медикаменти), както и при ранен етап на ревматоиден артрит.


Към противопоказанията е важно да бъде отнесено особено внимание, тъй като съществуват редица рискове. Противопоказано е лечението с биологични средства при активна туберкулозна инфекция, както и други тежки инфекции; при сърдечна недостатъчност – особено стадий 3 или 4. Освен това при открита чувствителност към медикамента и склонност към проява на алергична реакция.


Значение има още установена бременност, както и кърмене. Някои хронични инфекции също имат значение – например хепатит. Противопоказано е терапията да се прилага множествена склероза, наличие на злокачествено заболяване, както и сериозни хематологични нарушения. Не се препоръчва прилагане в следоперативен период, особено ако той е 2-4 седмици непосредствено след хирургичната интервенция.


Имунизирането с живи ваксини също има значение – имунизацията трябва да се извършва минимум 4 седмици преди и 6 месеца след лечението с биологичен продукт.


Библиография:
1.    Detert, J., P. Klaus, Biologic monotherapy in the treatment of rheumatoid arthritis, 2015;
2.    Jinesh, S., Pharmaceutical aspects of anti-inflammatory TNF-blocking drugs, Inflammopharmacology, 2015;
3.    Lunel-Fabiani, F., C. Masson, A. Ducancelle, Systemic diseases and biotherapies: understanding, evaluating, and preventing the risk of hepatitis В reactivation, 2014.