Жлъчната дискинезия е функционално заболяване на жлъчния мехур и/или сфинктера на Одди, който обединява общия жлъчен канал и главния панкреатичен канал. Фактът, че заболяването е функционално, означава, че няма механична обструктивна причина за него – затова то е известно още като акалкулозна билиарна болест.


Етиологията на заболяването не е съвсем ясна – налична е генетична предиспозиция, стресът е силно детерминиращ фактор, обезитетът, лошото хранене, женски пол и др. По-характерно е за женския пол в пери- и постклимактеричния период. Често заболяването се среща и може да бъде признак за хипотереоидизъм, панкреатит, диабет, глутенова ентеропатия и фибромиалгия.


Патогенезата на билиарната дискинезия е свързана с нарушена мускулна координация при нормалната билиарна перисталтика и/или повишен тонус на сфинктера на Одди. Жлъчната дискинезия се проявява с периодични жлъчни коликообразни болки в десния хипохондриум, възможно е гадене и повръщане, въпреки че повръщането не е типичен симптом; нормални хепатални трансаминази, амилаза и липаза и конюгиран билирубин.


 

Болката не се повлиява от дефекация, повръщане или флатуленция. Болката обикновено се появява 30-60 минути след хранене и продължава 1-4 часа. Може да се появи още сутрин или около менструация. Тя не е ирадиираща и се екзацербира от консумацията на мазни и пикантни храни, не се повлиява и от антиациди. Други възможни придружаващи симптоми на заболяването са метеоризмът, фебрилитет, иктер, тъмна урина, светъл фецес, загуба на апетит и тегло и др.


Възможно е при дисфункция на сфинктера на Одди да се появят и рекурентни идиопатични панкреатити. При наличие на идиопатичен остър панкреатит трябва да бъде изключена дисфункция на сфинктера на Одди.


Диагнозата може да бъде суспектна при класическата абдоминална ехография при липса на конкременти в жлъчния мехур. Златен стандарт в поставянето на диагнозата е билиарната радиоизотопна сцинтиграфия, която при билиарна дискинезия показва фракция на билиарно изтласкване под 38%. В диференциално диагностичен план трябва да бъдат изключени остър панкреатит, остър холецистит, Helicobacter pylori инфекция и др. В диференциално диагностичен план, ехографски трябва да бъде изключен и билиарен волволус, въпреки че при него класическата картина е много по-драматична и с остър хирургичен корем, поради исхемично-некротичните изменения на стената на жлъчния мехур. Въпреки това едно по-слабо ротиране на мехура по оста му може да резултира в подобра картина с интермитентни болки в десния хипохондриум.


Класическото и дефинитивно лечение на билиарната дискинезия е ендоскопската холецистектомия, след което се наблюдава ремисия при над 90% от пациентите. При под 10% от пациентите в следващите пет години се появява отново релапс, който е свързан с дискинезия на сфинктера на Одди. При възникване на такъв релапс се провежда ендоскопска манометрия на сфинктера и при установяване дисфункция на сфинктера се провежда сфинктеротомия или стентиране.


Разбира се, ако става въпрос за дискинезия със скорошна давност и по-лека клинична изява, то по преценка на гастроентеролога може да не се преминава директно към холецистектомия, а да се премине първоначално към един период на наблюдение с препоръки за драстично редуциране на стреса, промяна в хранителния режим – избягване на мазни, пикантни, солени и др. храни, редуциране на теглото при обезитетни пациенти и др.

 

Епизодите на жлъчни колики могат да се повлияват със спазмолитици (спазмалгон, бусколизин, папаверин, но-шпа). Прилагат се още храносмилателни ензими перорално, суплементация с магнезий и др. Някои данни показват, че консумирането на 1-2 кафета дневно подобрява билиарния мотилитет и изпразването на мехура.