Подаграта е най-честото заболяване, водещо до първично покачване на пикочната киселина (хиперурикемия). При нея е възможно да съществува свръхпроизводство или смутено изчистване от този краен продукт на белтъчната обмяна. Подаграта е разпознаваема със своите особени ставни кризи, възникващи поне веднъж в живота на засегнатите. Има обаче и много други заболявания и състояния, които са свързани с временно или по-продължително покачване на пикочната киселина.

 

Такива са острата и хронична бъбречна недостатъчност, възпаления, тумори, състояния след лъче- и химиотерапия, както и много други. При тях, дори пикочната киселина да достига рекордни стойности, обикновено не се наблюдава типичният артрит и болки в ставите. Настъпват обаче първични и вторични тъканни увреди. Обикновено са постепенни, но в някои редки случаи са свързани с остро блокиране на бъбречната функция.


 


Кога да лекуваме хиперурикемията и защо?


Съвременните препоръки са за контролиране на пикочната киселина в диапазона между 270 до 420 мкмол/л. Моментното и преходно покачване не се счита за проблем, а изисква проследяване. Задържането на пикочна киселина продължително време над пределните граници изисква повишено внимание. В никакъв случай не бива да се подценява, като някакъв незначителен кръвен показател.

 

Съществуват много спорове относно този казус. Те възникват от факта, че някои подагрици не правят кризи или те се ограничават в едва няколко за целия им живот. В пълна противоположност са онези, които макар и с близки до нормалните стойности на пикочната киселина, пак страда от периодични моно- и полиартрити. Повечето лекари използват понятието „безсимптомна подагра“, ако няма костно-ставна проява на болестта, но това не е много правилно.

 

Полемики има и по отношение на вторичната хиперурикемия. Съществуват твърдения, че висока пикочна киселина, която не се дължи на първична подагра, не бива да се коригира. Тук също може да се поспори. Дори и да няма явни оплаквания или клинични прояви, хиперурикемията никога не може да бъде безсимптомна. Сравнително рано се отчитат увреди във фините структури на редица органи, но най-вече на бъбреците.

 

Хиперурикемията в рамките на подаграта често води до подагрозна нефропатия. Трайни изменения в тубулоинтерстициалната система на бъбреците предизвикват необратими промени в тяхната функция. Закъснялото лечение в тези случаи води до хроничен нефрит независимо от стойностите на пикочната киселина. Нарушава се обмяната на електролитите, микроелементите, баланса на течностите и т.н.

 


Какво се препоръчва при завишена пикочна киселина?

 

Хиперурикемията преди всичко изизсква правилен хранителен режим. Доказана е връзката между някои храни и напитки и увредената обмяна на пурините. Някои от тях са мазнините, червените меса, колбасите, дробенетата, сладките храни, богати на фруктоза и т.н. Алкохолът и тютюнопушенето също не се препоръчват. 

 

Особен е въпросът и с лекарствата, които могат да се приемат. Обезводняването и „подкиселяване“ на организма завишават в пъти риска от подагрозна криза. Придружаващата бъбречна недостатъчност, която е често асоциирана с хиперурикемията, изисква правилно преценяване на медикаментите. Някои видове диуретици (например тиазидните) уеличават риска от кризи.

 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Необходимо е да се спазват и хигиенни мерки при високорисковите пациенти. Добре известно е, че подагрозните кризи настъпват в стави, подложени на по-голям натиск или травмиране. Трябва да се избират по-широки и удобни обувки и дрехи. Всеки удар на пръсти, лакет или коляно увеличава риска за тяхното възпаление. При криза се използват нестероидни противовъзпалителни средства и колхикум по схема. Приема се голямо количество алкалилизирана вода.

 

Високата пикочна киселина трябва да се контролира посредством медикаменти, ако диетата сама по себе си не е достатъчна. Най-често се използват урикоелиминатор, тоест вещества, които я елиминират от тялото. На нашия пазар съществуват два такива продукта. Обикновено се налага те да се приемат до живот с цел предотвратяване на усложненията. Не бива да се чака тяхното настъпване, защото тогава обикновено вече е късно.