Адреналин и норадреналин – стрес веществата (катехоламини), които карат сърцето ни да бие по-бързо и по-силно, разширяват бронхите и какво ли още не – подготвят ни за „битка или бягство“ – много стар механизъм на организма, с който той да се пригоди бързо към появила се опасност – за да може или да се бием с противника, или да му се измъкнем.


В наши дни положението е малко по-различно, резкият моментен стрес е заменен с предимно хроничен дистрес. През 50-те години на миналия век са създадени лекарствата, наречени бета-блокери – медикамент, който блокира бета рецепторите за стресовите сигнали и по този начин предотвратява техните последствия. Днес те представляват разнообразна група от медикаменти с множество приложения в практиката. Те са ценен инструмент за не едно и две болестни състояния; междувременно наличието на странични ефекти, както и често коморбидността на пациента (едновременно повече от една болест) изискват прецизна употреба на лекарството.

 


Свойства

Катехоламините упражняват своите действия чрез рецептори, като имаме алфа и бета такива. Относно бета, съществуват 3 вида:


-    Бета1 – основно на нивото на сърцето, където имат роля за учестяване и увеличаване силата на сърдечните съкращения;
-    Бета2 – разположени в кръвоносните съдове, бронхите, матката и храносмилателната система. Способстват разширението на бронхите и на съдовете (съответно при блокирането им ефектите са на бронхоспазъм и вазоконстрикция);
-    Бета3 – разположени основно в мастната тъкан, но ги има и в сърцето.


Бета-блокерите се определят като кардиоселективни – такива,  които действат изключително и само на ниво сърце, и некардиоселективни. При повишаване на дозата кардиоселективните започват да намаляват специфичността си и е възможно да се проявят и страничните ефекти.


Странични ефекти

Сред най-честите са умората, периферната вазокоснтрикция (и евентуално феномен на Рейно) и намален сърдечен дебит по време на физическо усилие. Обикновено в отговор на физическите усилия и/или хипогликемията катехоламините стимулират гликогенолизата (разграждане на запаси от захар). Блокирането на този ефект с бетаблокерите  благоприятства инсулиновата резистентност. Допълнително, бетаблокерите могат да замаскират симптомите на хипогликемия, като ги потиснат (тахикардия и треперене). Блокирането на бетарецепторите довежда още и до намаление на липолизата (разграждане на липидите), което има евентуално негативно последствие върху липидния профил.


Вазоконсрикцията е обвързана в някои случаи и с еректилна дисфункция. Бронхоспазъмът е нежелана реакция, особено за пациентите с налична бронхиална астма.


Разработени са ново поколение медикаменти, при които вече не са налице смущението в метаболизма на глюкозата и дори имат по-скоро позитивен ефект върху липидната обмяна и еректилната дисфункция.


При хронична употреба на бетаблокери е възможно да се появи свръхекспресия на бетарецептори, което трябва да се има предвид. Рязкото спиране на лекарствата е опасно и не се практикува, като се предписва плавно намаление на дозите.


Така описаните нежелани реакции са много, но на практика доброто познаване нуждите на пациента, придружаващите му заболявания и свойствата на медикамента позволяват на лекаря да провежда успешно лечение с тази така ценна леакрствена група, без това да носи негативни последствия за болния.


Бета-блокерите доказано са лекарството, което при показания удължава живота и подобрява неговото качество.


При кои болести се използват бета-блокерите?

Едно от най-честите показания за това лечение е сърдечната недостатъчнсот; настрана от нея ето и другите болести, които го налагат:

  • Есенциална хипертония

По отношение на това заболяване бета-блокерите не са нито първи, нито втори медикамент на избор, освен,  ако при пациента не е налице състояние като тахиаритмия, примерно. Те се включват при комбинирани схеми с няколко медикамента при недобър контрол на хипертонията. Имат място още и при хипертонични кризи, включително по време на бременност.

  • Стенокардия

При стабилна асимптоматична стенокардия без преживян инфаркт или сърдечна дисфункция бета-блокерите не са се доказали като показателни. В случай на изостряне обаче, те са част от комплексния подход за овладяване на кризата, ефикасни са относно симптоматиката и подобряват капацитета. Не се прилагат обаче в случай на криза, вследствие от вазоспазъм или злоупотреба с кокаин, поради вторичния им съдосвиващ ефект.

  • След инфаркт на миокарда

При почти всички пациенти след инфаркт се предписва бета-блокерно лечение за дълъг период от време и тук медикаментът има доказазан ефект за значимо намаление на сърдечносъдовата смъртност.

  • Аритмия

Бетаблокерите са едни от лекарствата на първа линия при фибрилация и предсърдно трептене. В останалите случаи на смутен сърдечен ритъм има допълнителни критерии, по които лекарят преценява.

  • Цироза на черния дроб

Нейната еволюция е свързана с вазодилатация на кръвообращението на органите в коремната кухина и повишен сърдечен дебит – бета-блокерите противодействат и на двата феномена. Последните проучвания показват, че дори и при декомпенсирана цироза лечението с бета-блокери повишава преживяемостта на пациентите.