Бета-блокерите са важен клас от медикаменти, които намират широко приложение в лечението на сърдечносъдовите заболявания. Представляват основна терапия в лечението на артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност и представляват антиаритмичен медикамент. Широката клинична употреба сама по себе си говори за важността на този клас медикаменти.
Бета-блокерите действат, като блокират бета-адренорецепторите и възпрепятстват активирането на тези рецептори от циркулиращите в плазмата катехоламини. Посредством това те потискат вредните ефекти, които катехоламините оказват върху сърцето, кръвоносните съдове и редица други органи.
Бета-адренорецепторите са три основни групи. β1-рецепторите се локализират главно в сърцето и пресинапсно в адренергичните неврони. β2-рецепторите се откриват най-вече в бронхите, скелетните мускули, бременната матка и мастоцитите. А β3-рецепторите се намират в сърцето, черния дроб и скелетните мускули. Тяхното активиране има важно значение за процесите на липолиза (разграждане на мазнините) и терморегулацията.
Блокирайки посочените бета-адренорецептори, както и ɑ-адренорецепторите от някои неселективни бета-блокери се постигат желаните и нежеланите фармакологични ефекти.
Антихипертензивният ефект на бета-блокерите се постига посредством намаляване на количеството на изтласкваната кръв от сърцето поради забавяне и отслабване на силата на сърдечната контракция. Те също така потискат освобождаването на системата ренин-ангиотензин-алдостерон, която има ключова роля в патогенезата на артериалната хипертония. Блокирането на ɑ1-рецепторите от някои бета-блокери води до изразена вазодилатация в резистивните съдове на спланхникуса и кожата.
Ефектите, които се постигат при пациентите с исхемична болест на сърцето се крият в намаляването на кислородната консумация на миокарда при употребата на бета-блокери. Това се постига поради факта, че те намаляват работата на сърцето чрез забавяне на сърдечната честота и силата на контракцията. β1-блокерите, които стимулират синтезата на NO, притежават антиоксидантно действие, с което имат по-изразен антистенокарден ефект.
Антиаритмичният ефект на бета-блокерите се крие в забавяне генерирането на импулси от пейсмейкърната зона на миокарда, забавяне на провеждането на импулса в проводната система и потискане възбудимостта на миокарда. Това ги прави незаменим клас медикаменти при лечението на редица надкамерни и камерни аритмии.
Съществуват разнообразни класификации на бета-блокерите. Те биват селективни или още кардиоселективни, когато действието им е насочено само към блокиране на β1-рецепторите и неселективни. Последните проявяват ефектите си и към β1 и към β2-рецепторите, което крие потенциален риск от предизвикване на бронохоспазъм.
По своите фармакокинетични свойства бета-блокерите могат да бъдат липофилни, липоразтворими и водноразтворими. Липофилните бета-блокери, като пропранолол и метопролол имат бърза резорбция, но преминават през обработка през черния дроб, което може да се отрази на плазмените им концентрации. Липоразтворимите бета-блокери преминават през хематоенцефалната бариера, което определя изявата на централни(седативни) ефекти или кошмарни сънища. Това са нежелани ефекти от действието на тези бета-блокерите. Водноразтворимите бета-блокери, като атенолол, бизопролол не притежават описаните по-горе ефекти.
Лечението с бета-блокери може да доведе до много неблагоприятни ефекти, което описва страничните ефекти от тази терапия. Брадикардията и симптомната хипотония са две чести нежелани реакции, които могат да се появят особено при започване на терапия с бета-блокер. Умора, световъртеж, гадене и запек също се докладват относително често. При някои пациенти се съобщава за сексуална дисфункция и еректилна дисфункция.
Важна особеност при лечението на сърдечносъдовите заболявания с бета-блокери е, че терапията не трябва да се спира рязко. При продължително лечение се увеличава както броят, така и чувствителността на бета-рецепторите. Ако те рязко останат неблокирани, поради спиране на терапията, това може да доведе до превъзбуда на бета-рецепторите в миокарда, което крие потенциален риск дори от настъпване на инфаркт на миокарда. Именно затова е удачно при преустановяване на бета-блокерната терапия дозата да се намалява постепенно.
Противопоказание за лечение с бета-блокери е наличието на синдром на удължен QT интервал. Пациенти, които са имали torsades de pointes в миналото, не трябва да използват соталол. При пациентите с феномена на Рейно трябва да се избягва бета-блокерната терапия поради риск от екзацербация на заболяването и засилване на симптомите.
Референции:
Фармакотерапия, под редакцията на чл.кор.проф. д-р Мила Власковска
