Хроничните белодробни заболявания от обструктивен (като ХОББ – хронична обструктивна белодробна болест) и рестриктивен тип (например пулмофиброза) с продължителното си разрушително действие върху структурата на белите дробове водят до промени в тяхното кръвообращение.


В началото тези промени са функционални – спазъм на белодробните артериоли, което резултира в хипоксемия – недостиг на кислорода в кръвта. С времето могат да настъпят стенотични изменения – стесняване просвета на артериолите. Повишаването на налягането в алвеолите или в белия дроб е свързано с притискане на капилярната мрежа и на артериолите.


Защо тези промени засягат сърцето? Прочети => тук.



Симптоми и находки

На първо място продължителни оплаквания са тези от белодробното заболяване, разбира се. В последствие се развиват и белезите на деснокамерна хипертрофия, дихателна недотатъчност и в късен стадий – симптомите на десностранна сърдечна недостатъчност.


Компенсиран стадий – преобладават проявите на хроничното белодробно заболяване, белодробната хипертония и хипертрофията на дясна камера на сърцето.


С палпация в епигастриума под лявата ребрена дъга могат да се установят пулсациите на дясна камера с посока отгоре надолу и отляво надясно.

 
При аускултация на сърцето може да се установи тахикардия (ускорен ритъм), възможно е сърдечните тонове да са глухи – чуват се по-слабо поради емфизема в белите дробове (в случай на обструктивно заболване) и ред други белези, които биха насочили специалисита към настъпващите изменения в дясната камера на сърцето.


Декомпенсиран стадий – доминират проявите на тежко обструктивно или рестриктивно белодробно заболяване, дихателна недостатъчност (често задълбочаваща се при изостряния, причинени от белодробни инфекции) и деснокамерна сърдечна недостатъчност.


Дихателната недостатъчност се проявява с постоянен задух, кашлица, дифузна „топла“ цианоза („посиняването“ не е свързано и с изстудяване на кожата, а се дължи на периферна вазодилатация, причинена от повишеното ниво на въглероден диоксид в тъканите), симптоми на интоксикация с въглероден диоксид (главоболие, сънливост, унесеност, разхвърляни неволни мускулни потрепвания и движения на крайниците до кома), тахикардия (в повечето случаи това е ранен и постоянен белег на хипоксията и хиперкапнията).


Проявите на десностранна сърдечна недостатъчност ще бъдат подробно разгледани в следваща статия.


Данни от изследванията

Лабораторният анализ на кръвта разкрива от една страна хипоксемията и хиперкапнията – нисък кислород и висок въглероден диоксид от кръвно-газовия анализ. Друга находка е полиглобулията – компенсаторно повишено количество на еритроцитите, което е начин на организма да отговори на хипоксията. В резултат настъпва повишен вискозитет на кръвта за сметка на високите стойности на хемоглобина, еритроцитите и хематокрита.


Рентгенографията при наличие на белодробна хипертония при пациентите с ХОББ разкрива разширение на ствола на белодробната артерия – тази която излиза от дясна камера.


Електрокардиография (ЕКГ) – от линийките върху милиметровата хартия се извлича ценна информация. Съществуват специфични белези, говорещи както за обременяване на дясната камера, така и за наличието на вече развита деснокамерна хипертрофия.


ЕхоКГ – ултразвукът е особено полезен, защото не само илюстрира морфологинчните промени в сърцето, но с техниката Доплер показва и промени в хемодинамиката. Позволява да се измерят обема на дясна камера и дясно предсърдие, ширината на техните стени, размерите на ствола на белодробната артерия.


Лечение

Както сигурно става ясно, това е комплексно заболяване – не е като инфекция, за която ще се пие антибиотик една седмица и ще я забравим. За съжаление, настъпилите промени често не могат да бъдат върнати назад. Целта на лечението е ограничаване на увреждащите фактори, забавяне на прогресията и ограничаване на симптомите.. тоест – подобряване качеството на живот за възможно най-дълъг период от време.


Профилактиката на първо време повелява незабавно прекратяване на тютюнопушенето, извеждане от вредна за белите дробове работна среда, своевременно лечение на настъпващите белодробни инфекции и на бронхиалната обструкция, закаляване на организма и спортуване или движение в индивидуален разумен обем.


Кислородолечението е основно средство при проявите на дихателната недостатъчност. Към него трябва да се подхожда с особено внимание, тъй като високите нива на кислорода могат да потиснат дишането.


Бронходилататори и противовъзпалителни инхалаторни средства влизат в съображение.


Лечението на сърдечната недостатъчност в случая е предизвикателство. Нужно е да се намери баланс в диуретичното лечение, защото то отбременява сърцето от една страна, но може да доведе и до сгъстяване на секретите и влошаване на белодробната функция – от друга.