4. Как се поставя диагнозата?

Заболяването може да бъде трудно за диагностициране. Медицинските тестове и изследвания, необходими за поставяне на диагнозата, са ЕКГ (електрокардиограма), рентгенова снимка на гръдния кош, ехокардиограма, компютърна томография и сърдечна катетризация. При последната в сърцето се въвежда гъвкава тръба, при което миокарда се визуализира и се измерва кръвното налягане в сърдечните камери и белодробните съдове.

Диференциалната диагноза трябва да изключи състояния като констриктивен перикардит, сърдечна недостатъчност, инфилтративни кардиомиопатии, първична пулмонална стеноза, миокарден инфаркт, дефекти на септума (сърдечната преграда) и др.
 

5. Какво е лечението на белодробното сърце?


Медикаментозната терапия преди всичко цели лечение на подлежащото заболяване и подобряването на деснокамерната функция и контрактилитет и понижаване на пулмоналната вазоконстрикция.

При острите състояния приоритет е стабилизирането на пациента. За подлежащия тромбоемболизъм се прилагат тромболитици или тромбектомия, ако има риск от циркулаторен колапс.

NEWS_MORE_BOX


Сърдечната недостатъчност с белодробен и/или периферен оток налага прилагането на диуретици, нитрати за подобряване на сърдечния кръвоток и инотропни лекарства (повишаващи силата на сърдечните съкращения). Любопитно е, че силденафил (Виагра) първоначално е бил разработван като лекарство за белодробна хипертония. Едва в хода на клиничните изпитвания е установена необичайна „нежелана реакция“ - подпомагане на ерекцията, което се превръща в основно показание.

Задухът се лекува с кислород. В зависимост от конкретния случай и обстоятелства, може да е уместно и приложението на бронходилататори, антикоагуланти, муколитици, антибиотици (при наличие на бактериална инфекция) и др.

Задължително е прекратяването на тютюнопушенето и излагането на прах и дим.