1. Какво представлява белодробната туберкулоза?
Белодробната туберкулоза е хронично инфекциозно заболяване, причинявано от няколко вида бактерии, наречени микобактерии. Това е най-честата форма на туберкулоза – 90 % от случаите са локализирани в белия дроб, обичайно в горните лобове.
След белия дроб, най-често засягани са костите, очите, мозъка или мозъчните обвивки, бъбреците. В повечето случаи инфектирането им става вторично, като причинителят достига новите инфекциозни огнища чрез кръвния ток. Всяка форма на туберкулоза, локализирана извън белия дроб, се нарича екстрапулмонална.
2. Как протича белодробната туберкулоза?
Клиничната картина може да варира в широки граници в зависимост от имунологичния и битов статус на пациента, неговата възраст, качеството на полаганите медицински грижи, вирулентността на щама, съпътстващи заболявания и др.
Във всеки даден момент едва 10 % от заразените проявяват признаци на активно заболяване, при останалите болестта е латентна и асимптоматична.
След инхалиране и достигане до алвеолите, бактериите биват фагоцитирани от макрофагите. Микобактериите преживяват процеса на фагоцитоза и започват да се размножават във фагозомите. Чрез лимфата те достигат до регионарните лимфни възли, където се задържат. В повечето случаи имунната система ограничава инфекцията до този етап, наречен първичен афект. В това състояние туберкулозните бактерии могат да останат жизнени в продължение на години, дори за цял живот. Така описаната инфекция се нар. първична туберкулоза.
Хистологичната находка показва формиране на характерни грануломи около микобактериите. Грануломите представляват морфологично и функционално обособени струпвания от специализирани имунокомпетентни клетки около клетките на инфекциозния причинител, които възпрепятстват по-нататъшното разпространение на инфекцията. Във вътрешността на гранулома туберкулозните бактерии могат да изпаднат в латентно състояние, което допринася за хронифицирането на инфекцията. Много характерна за туберкулозата е интензивната клетъчна смърт във вътрешността на гранулома – т. нар. казеозна некроза, при което в органите се формират празнини от мъртва тъкан – туберкули, откъдето идва и името на болестта.
Разпадането на некротизиралата тъкан дава възможност на причинителя да попадне в кръвния ток и да достигне други органи. Средно в 1-3 % от случаите се достига до широко разпространяване на микобактериите в тялото, при което се развива т. нар. милиарна или дисеминирана туберкулоза. Тя се характеризира с типична рентгенова находка – множество малки (1 – 5 мм) лезии из целия бял дроб, приличащи на просо (откъдето идва и термина „милиарна“).
В здрави индивиди имунната система успешно потиска разпространението на инфекцията. В условията на белтъчен глад или имунна недостатъчност, обаче, е възможно да настъпи активизация на процеса и клиничното му манифестиране. Активизирането на микобактериите във вторични огнища, получени след разсейка от първоначалното място на инфекция, се нар. постпървична туберкулоза.
Клинично, активната белодробна туберкулоза протича с болка в гърдите, продължителна кашлица с изхрачване на кървави храчки – хемоптизис, примесени със слуз, идваща от долните дихателни пътища – спутум. Типични са също фебрилитетът, нощното изпотяване и загубата на тегло и апетит.
