Белодробната фиброза е заболяване, което може да се представи като усложнение на друга белодробна патология. Състоянието е обвързано със строго специфична клинична картина, която наподобява тази на много хронични възпалителни заболявания по хода на белодробния паренхим или бронхите. По самата си същност, белодробната фиброза е състояние, при което се разраства съединителна тъкан, фиброза, вследствие на което дихателната функция отслабва драстично.
Водещите причини за развитие на белодробна фиброза са някои белодробни заболявания, като туберкулоза, бронхиектазии, силикоза, хронична пневмония. Също така заболяването може да се развие при дългогодишна работа или живот в силно замърсена среда, тютюнопушене и последващите фактори на честите и рецидивиращи инфекции на долните дихателни пътища, каквито са бронхиолит, алвеолит, пневмония, а в някои случаи и хроничен бронхит, протичащ с гнойна екзацербация.
Заболяването белодробна фиброза има бавен прогресиращ ход. В самото начало оплакванията са много нетипични за болестта. Симптомите са задух при усилие, а при някои по-сериозни случаи - и при покой, суха кашлица, която има особено голяма сила през нощта. В последствие задухът се усилва, а вдишването е повърхностно, на фона на силно отслабен дихателен експириум. Установява се прогресираща дихателна недостатъчност с описателни данни за сърдечна недостатъчност.
Общото в клиничната картина е именно това, че наподобява много други заболявания. Някои от тях са типично дихателни болести - като например остър бронхит, остра вирусна пневмония, астматичен пристъп и други. Също така е възможно задухът и умората при дишане по време на движение или покой да сигнализират за сърдечносъдов дефицит с недостатъчност, което да насочи в диференциално-диагностичен аспект лекарският екип към друга диагноза.
Какви са най-адекватните мерки при такива пациенти?
Често диференциалната диагноза на заболяването води до наслагване на терапия, която невинаги може да бъде толкова адекватна и коректна спрямо индивидуалния пациент. Обикновено терапията на заболяването е симптоматична, но и слабо ефективна. От решаващо значение е активното и дефинитивно лечение на основния и водещ белодробен проблем, довел до развитие на последващото усложнение - белодробна фиброза. В условията на нелекарствено манипулиране на белодробния процес, прогнозата може да бъде много сериозна. При липса на адекватно взети мерки, заболяването може да се развие много и да доведе до сериозни усложнения. Често усложнение при нелекувана форма на болестта е развитието на дихателна недостатъчност.
Според специалистите по белодробни болести, хроничната пневмония е на първо място по развитие на белодробна фиброза. Именно заради това, специалистите съветват при първите симптоми за дихателен дефицит, вследствие на възпалителни заболявания, да се потърси лекарска помощ с цел поставяне на възможно най-адекватната терапия. Често усложнение на пневмония могат да бъдат развитието и на белодробен емфизем, както и белодробен абсцес, което за пореден път доказва важността на своевременната антибиотична терапия и взимането на специфични мерки за поддържане на дихателната функционалност, което да неутрализира възможността за разрастване на съединителна тъкан в белодробния паренхим и развитието на белодробна фиброза.
