Белодробната емболия е заболяване, което според американската асоциация по кардиология и лечение на кардиологични заболявания, е водещо в световен мащаб за предизвикване на остра сърдечна смърт. И до ден днешен остава отворен въпросът какво точно предизвиква белодробната емболия, защото етиологичният комплекс на заболяването може да бъде много широк.

Белодробната емболия е заболяване, при което се нарушава кръвообращението в белите дробове. За да се развие състоянието е необходимо да попадне в системното кръвообращение кръвен съсирек, въздушен мехур или чуждо тяло, което по хода на системния кръвоток да попадне в сърдечното кръвообращение през горната куха вена и оттам насетне да последва запушване на белодробните артерии, с които се доставя и оксегенира кръвта при дишане и се обменят някои метаболити и газове, като въглероден диоксид. В някои условия, може да не се достигне до запушване на голям кръвоносен съд, а на по-малокалибрен. В патоанатомичен аспект състоянието се отличава с това, че не се нарушава остро кръвообращението, а само в определената зона белодробният паренхим се пропива с кръв. В тези условия се обсъжда състоянието белодробен инфаркт, което не води до рязко застрашаване на човешкия живот и в условията на голяма спешност позволява "глътка въздух" на спешния екип лекари.

Емболът, с който се запушва системното кръвообращение, може да бъде съсирена кръв, туморна маса, мастни капки, въздушен мехур, чуждо тяло и други. В зависимост от големината на ембола и мястото на запушване в белодробните артерии, може да се развие смъртоносното състояние белодробна тромбемболия или парциален белодробен инфаркт. Високият процент смъртност на заболяването, се предизвиква поради факта, че емболът може да попадне в голяма магистрална артерия в белия дроб, което да предизвика остра исхемия и некроза на засегнатия орган.
 

Какви са симптомите на белодробна емболия?

Заболяването белодробна тромбемболия има много обща клинична картина със сърдечния инфаркт. И в двата случая е необходима спешна диагностика и започване на лечение, за да се овладее кризата и човешкият живот да бъде спасен. Емболията обикновено започва с данни за много силна болка с бодеж в гърдите и задух. Ако запушването е обхванало магистрална артерия, настъпва остра сърдечна смърт, която подлежи на спешност в най-висок порядък. Научни доказателства сочат, че кардио-пулмоналните мероприятия за ресусцитация трябва да започнат веднага със сърдечен масаж, а след 6-тата минута и обдишване уста в уста или уста в нос до пристигане на медицински екип, който да проведе животоспасяващите мероприятия.


NEWS_MORE_BOX



Белодробният инфаркт по своята същност е по-лека клинична картина, която обаче води до много бърза прогресия. Постепенно започва с бодежи в гърдите и поява на задух. В последствие започва отделянето на кървави храчки, посиняване на тялото, заради нарушената доставка на кислород в кръвта, както и покачване на телесната температура до много високи стойности.

Съвременната медицинска общност провежда стотици проучвания годишно и открива всякакви програми за превенция на сърдечно-съдовите заболявания. Според специалистите водещите причини за развитие на сърдечно-дефицитни състояния, при които се крие голям риск от развитие на остър миокарден инфаркт или белодробна емболия, са повишеното ниво на серумен холестерол, проблеми с кръвната коагулация, което създава предпоставки за образуване на тромби, развитие на тромбофлебит, който дава възможност на образували се вече тромби да се изтласкат по хода на системното кръвообращение, образуване на кръвни съсиреци след тежки коремни и гръдни операции, както и неврологични болни с продължително залежаване или при тежки травми, счупвания и наранявания, които водят до обездвижване на тялото и създават предпоставка за развитие на тромби.

 

Именно заради според специалистите по неврология и кардиология, особено важно е да се следи коагулационният статус на продължително залежали болни, както и такива с диагностицирани коагулопатии. В превенцията на състоянието са вписани лекарствени програми, които превентират усложняването на кризите и поддържат организма в балансирано състояние. По такъв начин се появяват нови и нови медикаменти за лечение на повишеното серумно ниво на холестерол или се прилага внимателен и добре дозиран режим за въвеждане в тялото на антикоагулантни лекарства, които да превентират образуването на тромби в дълбоките телесни зони при залежали болни или пациенти с обездвижени части на тялото за продължително време.