Белодробният тромбоемболизъм (БТЕ) е по-скоро синдром - усложнение на много и различни заболявания. При него тромб съсирена кръв достига белия дроб и буквално запушва белодробната артерия или нейните разклонения.

 

В зависимост от това какъв съд или съдове са засегнати, зависи колко масивно е настъпващото увреждание и последствията. А те могат да бъдат сериозни - при нелекувани случаи на остра емболия смъртността достига 30%, а при лекувани е около 2-8%.


 

Същевременно съществуват хронични, рецидивиращи, микроемболични форми на състоянието, които могат да останат недиагностицирани дълго време, но да водят до страдание.

 

1. Откъде тръгват тромбите и какви са предразполагащите фактори?

Тромбообразуването е естествен процес, който следва след обездвижване, нарушение на съдовата стена, завишаване количество прокоагулантни съставки на кръвта (стимулиращи съсирването) или намалено количество антигоагулантни такива.

 

Тромбите най-често произлизат от долните крайници, когато там има дълбока венозна тромбоза при травма или възпаление. Но също така могат да водят началото си от редица вътрешни органи, след хирургични интервенции, фрактури на кости, бременност и раждане.

 

Онкологичните заболявания и масивните възпалителни процеси са друга група с висок тромботичен риск. Такъв съществува и при болни с хронични заболявания като лупус, нефрозен синдром, множествен миелом, застойна сърдечна недостатъчност. Голяма е и групата с генетични дефекти в хемостазата – антитромбин III дефицит, протеин C и S дефицит, фактор V Лайден мутации и много други.

 

Предразполагащи фактори в ежедневния живот са още тютюнопушенето, дълги пътувания, заемане на принудителна поза, дехидратация, приемът на контрацептиви. Мъжете са засегнати с около 30% по-често в сравнение с жените.

 

2. Какво точно се случва в белия дроб и сърцето при белодробната тромбоемболия?

След достигане на белия дроб по-големите тромби остават в ствола или в голям лобарен клон на артерията, като запушването води до остро натоварване на десните кухини на сърцето, тяхното разширение, мускулно страдание, ритъмни нарушения. При острите масивни форми това може за минути, часове или дни да доведе до сърдечен артест и летален изход. Тежкото състояние се подпомага и от сериозния дисбаланс на белодробната функция след изключване на голяма част от обема й.

 

При по-леките и хронични форми се стига до сърдечна недостатъчност с всички нейни последствия. По-малките тромби достигат по-периферно в клоновете на белоробната артерия, като оплакванията са основно отстрана на белия дроб и плеврата. Наред с нарушението в газообмена, водещо до дихатена надостатъчност, се предизвиква възпалителен отговор, инфарциране на тъканите и т.н.

 

NEWS_MORE_BOX

 

При микроемболичните и рецидивиращи форми е важно да се знае, че картината може дълго време да е нетипична, имитираща пневмонии, с прогресиращи белодробна и сърдечна недостатъчност без установен причинител и да заблуди и опитни специалисти.

 

3. Какви са оплакванията на болния и изследванията, които помагат за поставяне на диагнозата? 

Оплакванията, които водят пациента при лекаря, са различни в зависимост от тежестта на състоянието. Бързо развиващи се екстремен задух, болка, кашлица, гадене, учестено дишане и пулс, срив в кръвното налягане, кръвохрачене се наблюдават при масивните остри форми.

 

При по-леките тези оплаквания са по-слаби, постепенно се появяват или се откриват при насочено търсене. Особено важно е да не се забравят нетипичните прояви - с болки в корема, новопоявило се ритъмно нарушение, белези на чернодробно обременяване, отоци.

 

Поставянето на диагнозата белодробна тромбоемболия е едно предивикателство пред всеки лекар, дори и в съвременната високотехнологична медицина, защото зависи от много фактори. От една страна стои правилното разчитане на оплакванията в комбинация с прегледа на болния и отчитането на рисковите фактори, а от друга - изследванията като рентгенография, електрокардиография, ехокардиография, сцинтиграфия, компютър-томографска пулмоангиография.