Белодробната емболия е състояние, при което кръвен съсирек или някакво чуждо тяло, разнасяно от кръвта, запуши белодробната артерия. Това е диагноза, характерна за пациенти с болки в гърдите и с недостиг на въздух, и е една от причините за внезапна смърт.
 
Диагностицира се трудно и затова често се пропуска поставянето на диагнозата навреме. Диагностичните стратегии трябва да бъдат индивидуализирани за всеки пациент и ситуация.
 
Белият дроб е чифтен орган, основно отговорен за доставката на кислород в тъканите на организма и за изхвърлянето на въгледвуокиса, който заедно с водата е крайният продукт на обмяната в организма. 
 
Белият дроб се състои от клъстери от малки въздушни мехурчета - алвеоли, разделени от тънки, еластични стени - мембрани. Капилярите, най-малките кръвоносни съдове, управлявани в рамките на тези мембрани между алвеолите, позволяват разстоянието между въздуха в белите дробове и кръвта в капилярите да е много малко. Това спомага молекули кислород и въглероден диоксид да се прехвърлят през мембраните.
 
Обменът на въздуха между белите дробове и кръвта става посредством артериалната и венозната система. Артериите и вените движат кръв в тялото, като:
  1. Артериите пренасят кръвта от сърцето към тялото.
  2. Вените връщат кръв от тялото към сърцето.
  3. Сърцето е двустранна помпа.
 
Транспортът на кислород се извършва в червените кръвни клетки с помощта на молекула хемоглобин. Насищането на кръвта с кислород може да се измери или чрез вземане на проба кръв от артерия или чрез неинвазивно устройство - оксиметър. Често се нарича "ЕТ пръст", тъй като апаратът, когато е прикрепен към пръста на човек, свети в червено.
 
При кръвен съсирек (тромб) във вените на организма, състоянието е известно като дълбока венозна тромбоза, има риск той да влезе в системата на кръвообращението на различно място от това, на което е образуван, тоест да се превърне в ембол, като дори премине през сърцето и попадне в белодробната артерия на белия дроб
 
При белодробна емболия има запушване на артерията, която осигурява кръвоснабдяването на част от белия дроб. Тогава не само се предотвратява обменът на кислород и въглероден диоксид, но също така се намалява притокът на кръв към белия дроб, което може да причини смърт на белодробната тъкан - състоянието е известно още като инфаркт.
 
Белодробната емболия е животозастрашаващо състояние. Признаци за болестта са болка в гърдите и затруднено дишане.
 
Рискови фактори за развитие на белодробната емболия:  
  1. Голяма и абдоминална хирургия.  
  2. Ортопедична хирургия на долен крайник.  
  3. Акушерство, късна бременност, цезарово сечение, прееклампсия.  
  4. Неоплазми - абдоминални, тазови и метастатични.  
  5. Проблеми на долни крайници - фрактури, варикозни вени.  
 
Лечението се извършва по няколко начина:
 
Първичната терапия с фибринолиза се препоръчва при пациенти с масивна или субмасивна белодробна емболия. Фибринолизата е процес вътре в тялото, чрез който се отстраняват кръвни съсиреци.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Чрез хирургична емболектомия - процес на отстраняване на ембола. Тя се прилага при масивна белодробна тромбемболия, която е животозастрашаващо състояние и една от честите причини за смъртност. Въпреки че все повече се прави за профилактиката на белодробна тромбемболия при рисковите пациенти, честотата й остава висока. В някои случаи единствено спешната тромбектомия на белодробната артерия и клоновете й може да доведе до благоприятен изход за пациента.
 
Прилагат се също антикоагулантно лечение, нискомолекулни хепарини, орални (индиректни) антикоагуланти, венозни филтри. 
 
Превенцията е най-доброто лечение за белодробна емболия, която може да се постигне чрез свеждане до минимум на рисковите фактори за тромбоза на дълбоките вени.