Първичната белодробна алвеоларна протеиноза се причинява от намалената стимулация на сигнализираща молекула - гранулоцит макрофаг колония-стимулиращ фактор (GM-CSF) на алвеоларните макрофаги, което намалява способността на макрофагите да отстраняват сърфактанта (повърхностно активното вещество) от алвеолите и това води до натрупване на сърфактант и задух.

 

Тъй като GM-CSF също е необходим, за да помогне на алвеоларните макрофаги (и белите кръвни клетки) да убият и премахнат бактериите и вирусите, загубата на GM-CSF стимулация също може да доведе до вторични инфекции. Първичната белодробна алвеоларна протеиноза включва две разновидности на заболяването: автоимунна белодробна алвеоларна протеиноза и наследствена белодробна алвеоларна протеиноза.



При автоимунната белодробна алвеоларна протеиноза, имунните клетки на тялото (В клетки) започват да произвеждат протеини (GM-CSF автоантитела), които атакуват GM-CSF и блокират способността му да стимулира алвеоларните макрофаги. Въпреки че е известно как GM-CSF автоантителата причиняват заболяването (патогенеза), не е известно коя е първопричината (етиология) за започнето на заболяването. Въпреки това, белодробна алвеоларна протеиноза се среща по-често при пушачите. Предполага се, че цигареният дим е отключващият фактор на заболяването.


При наследствената белодробна алвеоларна протеиноза хората се раждат с генетични мутации, които разрушават функцията на протеини (рецептори) на алвеоларните макрофаги, които взаимодействат с молекулите GM-CSF. Загубата на рецепторите за GM-CSF блокира способността на GM-CSF да стимулира алвеоларните макрофаги. Наследствената белодробна алвеоларна протеиноза е автозомно-рецесивно генетично разстройство, което се унаследяване и от двамата родители, за да се прояви.


Автозомно-рецесивни генетични разстройства възникват, когато лицето унаследи две копия на мутиралия ген за една и съща черта, по едно копие на ген от всеки от двамата родители. Ако човек унаследи един нормален ген и един (мутирал) ген за болестта, човекът ще бъде носител на болестта, но обикновено няма да прояви симптоми. Рискът двама родители, които са носители да предадат променения мутирал ген и да имат засегнато дете е 25% за всяка бременност. Рискът да се роди дете, което е носител на заболяването като родителите, е 50% за всяка бременност. Шансът детето да получи нормални гени и от двамата родители е 25%. Рискът е еднакъв за мъжете и жените.


При вторичната белодробна алвеоларна протеиноза основно заболяване или клинично състояние причинява намаляване на броя (или функцията) на алвеоларните макрофаги, което от своя страна води до натрупване на сърфактант в алвеолите и задух. Много заболявания или излагане на токсични вещества са свързани с вторичната белодробна алвеоларна протеиноза. Примерите включват миелодисплазия (най-често), HIV инфекция, химиотерапия и вдишване на фини прахови частици (силициев диоксид, титан, алуминий и други).

 

При вродената белодробна алвеоларна протеиноза лицата се раждат с генетични мутации, които нарушават производството на нормален сърфактант. Включват се гени, кодиращи сърфактантния протеин В (SFTPB), сърфактантния протеин С (SFTPC), протеин, участващ в развитието на белите дробове (NKX2.1), протеин, необходим за включване на сърфактантни липиди (ABCA3), и вероятно други неоткрити гени.

 

Тези мутации водят до производство на повърхностно активното вещество с ненормалнен състав. Неговото натрупване в алвеолите води до белодробна алвеоларна протеиноза, но има и по-важни вредни ефекти, включително алвеоларен колапс, алвеоларни нарушения и интерстициална белодробна фиброза, което може да доведе до намаляване на белодробната функция или дихателна недостатъчност. Някои форми на вродена белодробна алвеоларна протеиноза са автозомно-рецесивни генетични разстройства (виж по-горе), докато други са причинени от автозомно-доминантни генетични мутации, при които само един от унаследените гени, който е анормален, е достатъчен за развитието на симптоми на заболяването.


Въпреки че честотата на заболяванията, причиняващи белодробна алвеоларна протеиноза в общата популация не е добре проучена, смята се, че автоимунната белодробна алвеоларна протеиноза представлява 85 - 90% от всички случаи. Наследствената белодробна алвеоларна протеиноза, вторичната белодробна алвеоларна протеиноза и вродената белодробна алвеоларна протеиноза представляват приблизително 5%.


Автоимунната белодробна алвеоларна протеиноза се среща при 6-7 души на милион от общата популация. Най-често се представя при лица на възраст 30 - 40 години, но може да се прояви и при деца на възраст до три години. По-често се среща при мъжете, вероятно защото повече мъже пушат.


Наследствената белодробна алвеоларна протеиноза обикновено се представя при деца на възраст под десет години, но може да присъства и при възрастни над 35 години.


Представянето на вторична белодробна алвеоларна протеиноза е свързано с развитието на друго заболяване, способно да причини болестта.

 

Представянето на вродената белодробна алвеоларна протеиноза е с променливи, вариращи симптоми от дихателна недостатъчност, която започва веднага или малко след раждането (при мутация в гените SFTPB, ABCA3 или NKX2.1) или бавно развитие на интерстициална белодробна болест при деца, юноши или възрастни (при мутация в гените SFTBC, ABCA3).


Библиография:
Trapnell BC, Nakata K, and Kavuru M. Pulmonary Alveolar Proteinosis Syndrome. In: Murray and Nadel Textbook of Respiratory Medicine. 5th Edition.
Ben-Dov I, Segel M. Autoimmune pulmonary alveolar proteinosis: Clinical course and diagnostic criteria. Autoimmunity reviews.
Nogee LM. Genetics of pediatric interstitial lung disease. Curr Opin Pediatr.