Белодробният тромбоемболизъм възниква при запушване на клон на a.pilmonalis от ембол. Тогава възниква пълно или частично спиране на кръвотока в засегнатият участък с хипоперфузията му. Емболът може да бъде с различен произход - най-често става въпрос за венозен тромбоемболизъм. Той може да бъде още мастен ембол - от инжектиране на мастен разтвор или фрактура на тръбести кости, амниотичен - причина за масивен белодробен тромбоемболизъм при родилки. Възниква и при разпад на карциномна тъкан - тъканен емболизъм, въздушен емболизъм - при неизправна инфузионна система.
 
Най-честа остава обаче констелацията за венозна тромбоемболична болест. Тя съчетава в себе си наличието на тромбоза на периферна вена - най-често дълбока венозна мрежа с емболизация на клон на a.pulmonalis. В този случай дълбоката венозна тромбоза е предразполагаща за 50-70% от случаите на белодробен тромбоемболизъм.
 
Кои са най-честите предразполагащи фактори за развитие на тромбоемболизъм?
  • Фрактура на бедрена кост и продължително имобилизиране (обездвижване);
  • Протезиране на тазобедрена става;
  • Увреждане на гръбначния стълб - травматично или оперативно;
  • Онкологично заболяване, особено засягащо органите на малкия таз;
  • Провеждане на химиотерапия;
  • Продължително залежаване на болни, вкл. и парализа на част от тялото;
  • Състояние след голяма хирургична намеса;
  • Хронична обструктивна белодробна болест;
  • Декомпенсирана сърдечна недостатъчност;
  • Използване на орални контрацептиви, особено съчетани с тютюнопушене;
Тези са основните рискови фактори, които предразполагат за развитието на дълбока венозна тромбоза и в частност на белодробна емболия. Тази популация е и рисковият контингент от пациенти, при които трябва да има изключителна бдителност и да се провежда профилактика.
 

Как възниква белодробния тромбоемболизъм?

В определен процент в практиката не може да се открие източникът на ембола и тогава се говори за идиопатична белодробна емболия. В останалите случаи такъв е налице и то най-често това е венозната тромбоза. Обикновено източник са дълбоките вени на долните крайници, в които се развива флеботромбоза. На второ място по честота са венозните плексуси (венозни мрежи) в малкия таз. В 70-90 % източник на венозен емболизъм е венозната система на дона празна вена - илиачни и феморални вени. Само в 10-20% клоновете на горна празна вена се диагностицират като източник. Обикновено това  е след венозни манипулации и флебити на вените на ръката.
 
NEWS_MORE_BOX
След като източникът пусне тромб в системното кръвообръщение, той запушва различен по калибър клон на белодробната артерия. Неговата големина определя и тежестта на протичане на белодробен тромбоемболизъм. Съответният участък остава хипоперфузиран. Т.е. той бива аериран, но поради прекъснато кръвоснабдяване в участъка газообмен не се осъществява. Увеличено е т.нар. ”мъртво пространство” в белия дроб. Последиците от това са развитието на хипоксемия, белодробна хипертония, бронхоконстрикция и артериоларна  вазокострикция. Това са компенсаторни механизми за пренасочване на въздушния и кръвен поток към здравите белодробни участъци. Обременяват се десните сърдечни кухини, които увеличават обема си за сметка на обема на левите кухини. Това се дефинира, като възникване на cor pulmonale. Системната циркулация отговаря на тези промени с хипотония и компенсаторна тахикардия. В белодробната тъкан се излива кръв поради повишената капилярна пропускливост и разрушаване на сърфактанта, който тапицира алвеолите. Формира се белодробен инфаркт. Централното венозно налягане е повишено и е още един показател за тежестта на белодробния емболизъм. По този начин накратко протича този болестен процес. Тези промени могат да бъдат открити при диагностициране на пациентите.