Белодробният тромбоемболизъм (БТЕ) е сериозно състояние, настъпващо остро или постепенно и водещо до запушване на белодробната артерия или нейни клонове. От степента на запушване зависи тежестта на състоянието, като то може да варира от безсимптомно протичане до остър сърдечен арест с летален изход.

 

Кои заболявания могат да имитират белодробния тромбоемболизъм и обратното?


Диференциална диагноза на острия белодробен тромбоемболизъм се прави с: остър коронарен синдром, мускулно-скелетна болка, остър перикардит, остър медиастинит, аортна дисекация, кардиогенен шок, пневмоторакс, миокарден инфаркт, синкоп и други.

 

При леките и хронични форми трябва да се мисли също за: плеврит, емфизем, дилатативна и рестриктива кардиомиопатия, митрална и аортна стеноза, идиопатична белодробна хипертензия и редица други.

 

Какво спомага за поставянето на диагнозата?

До диагнозата най-често водят клиничните данни за сърдечна слабост, дихателна недосатъчност, остра болка в гърдите, гърба или корема, кашлица, кръвохрачене, фебрилитет.

 

В помощ идват лабораторните изследвания на Д-димер и тропонин, алкално-киселинно състояние на артериалната кръв, показателите за дихателната функция и други.

 

Обикновено за категоричното поставяне на диагнозата служат образните изследвания, като ретгенография, ехокардография, компютър-томографска пулмоангиография, белодробна сцинтиграфия и други, използващи се по преценка на лекуващия лекар и актуалните световни медицински стандарти, т.нар. гайдлайни.

 

В съвременното менажиране на болните с веротен белодробен тромбоемболизъм всички тези клични, анамнестични, лабораторни и образни методи се взимат предвид в т.нар. системи от точки (Score systems) – Wells scoring system и Geneva scoring system. Използвайки ги, лекарите определят процентната вероятност за наличие на емболизъм и спрямо това преценяват последващото си поведение.

 

Какво лечение се използва при това състояние?

Лечението на белодробния тромбоемболизъм зависи в голяма степен от тежестта на състоянието и от скоростта на развитието, съпоставени с възрастта и състоянието на болния. Според мястото на спиране на тромба и големината му се преценява дали да се действа инвазивно и да се предприеме оперативно отстраняване (емболектомия) от кардиохирургичен екип или медикаментозно разграждане.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Съществуват различни лекарствени методи за целта. Най-агресивно се действа с т.нар. тромболиза, за която обаче има редица противопоказания (риск от кървене, възраст, придружаващи заболявания). Днес за целта основно се прилата т.нар тъканен плазминогенен активатор (rt-PA).

 

Сравнително по-често е използването на интравенозно антиколагулантно лечение с нефракциониран хепарин (UFH), нискомолекулни хепарини (LMWF), фондапаринукс и други. При по-леките случаи, както и след овладяване на острия момент, се използват още редица, вече перорални медикаменти – перорални антикоагуланти, витамин К антагонисти, директни тромбинови инхибитори, директи Xa инхибитори, като ефектите им активно се изследват, а много нови са в клинични проучвания.

 

Най-често след проведеното активно лечение болните остават на поддържащо перорално лечение с цел леко разреждане на кръвта и предотвратяване на евентуално ново тромбообразуване. Периодът за това може да е месеци, години или цял живот и зависи от причината, довела до емболията.

 

По преценка при някои пациенти се поставя и т.нар вена кава филтър, който да предпазва от очаквани бъдещи тромбоемболии. Знаейки най-вероятните причини за настъпване на белодробния тромбоемболизъм – дълбока венозна тромбоза, оперативна намеса, раждане, онкологични и хронични системни заболявания, травматични костни счупвания, генетични дефекти в коагулационната каскада и други, нерядко се пристъпва към профилактика на тромбоемболизма при сответните рискови групи. Това става, както в болничните заведения при дадена процедура, така и в дома за известен период от време или цял живот според степента на риск.