Туморите на белия дроб са с висока честота и са една от водещите причини за смъртност от онкологично заболяване, както в световен мащаб, така и в нашата страна. Ето защо профилактиката и ранното им откриване е от особено значение.
Оплаквания от типа на безпричинна, неповлияваща се кашлица, кръвенисти храчки, данни за тютюнопушене, отслабване на килограми и безсилие ще насочат от един момент мисълта на лекаря и пациента към търсене на злокачествено заболяване. За жалост много често до късен стадий липсват типичните оплаквания и се закъснява с диагнозата.
Съществува обаче и една друга група увреждания, които настъпват във връзка с раковото заболяване и се наричат паранеопластични синдроми. Те засягат други органи и системи, понякога като първа проява на болестта, понякога в хода на туморния растеж или дори в хода на лечението.
Тези увреждания могат да се дължат на притискане от тумора, от неговите метастази, но най-често са резултат от действието на хормони и хормоно-подобни вещества, които се произвеждат от раковите клетки, влияят на здравите такива и променят болестно тяхната функция. При белодробния карцином тези синдроми са особено чести – засягат около 10% от болните. Някои от тях са нетипични и трудно се откриват без насочено търсене, но други са толкова типични, че позволяват лесното им систематизиране.
1. Ендокринни синдроми. Като пример за ендокринни паранеопластични нарушения могат да се дадат редица състояния: хипергликемия, хипогликемия, гинекомастия, галакторея, синдром на неадекватната секреция на антидиуретичния хормон, високо ниво на калция е серума, ниски стойности на натрия, къшинг синдром, ектопично производство на адренокортикотропен хормон (АCTH) и много други.
Оплаквания от типа на непреодолима жажда, гадене, запек, летаргия, обща слабост, главоболие, затлъстяване, вторичен диабет, високо кръвно налягане могат да бъдат проява на това.
2. Мускулноскелетни синдроми. Нерядко могат да се открият изменения по ноктите от типа на „часовниково стъкло“ – те стават изпъкнали и гладки поради разрастване костната тъкан на крайните фаланги. Също така може да се наблюдава мускулна слабост, възпаление на кожата и мускулите по типа на дерматомиозит и полимиозит и други.
3. Хематологични (кръвни) – анемия, завишени стойности на тромбоцитите, на левкоцитите. Една от най-характерните паранеопластични прояви се дължи на повишената съсирваемост на кръвта и следващите от това запушвания (тромбози) на дълбоки вени на крайниците и белодробен тромбоемболизъм, както и т.нар. мигриращ тромбофлебит.
4. Неврологични. Едни от най-често наблюдаваните изменения, дължащи се вероятно на автоимунно увреждане на нервната тъкан, засягат зрителните нерви, тези на крайниците, на вътрешните органи, централната нервна система и други. Засягането може да бъде поединично или няколко системи едновременно. Установяват се често неврологични болки, слабост, замъглено зрение, забавени рефлекси, нарушения в съзнанието и в поведението, нарушена функция на вътрешните органи и други. Особено типичен е туморът на Панкоаст-Тобиас с позиция на върха на белия дроб.
5. Кожни - акантозис нигриканс, уртикария, повишена пигментация дофузно или на зони, зъпаление на кожата – дерматит.
6. Офталмологични, ревматологични и т.н.
Паранеопластичните синдроми имат своето сериозно значение за диагностиката и лечението на белодробния рак. От една страна могат да спомогнат за ранното откриване, както и за това какъв точно е типът карцином. От друга страна страданието на болния често се засилва именно от тези разнобразни и различни по тежест оплаквания. Това изисква, освен да се проведе адекватно лечение на основното заболяване, да се имат предвид и всички тези други синдроми и доколкото може симптоматично да се повлияят. Факт е обаче, че най-доброто лечение на паранеопластичните синдроми е лечението на основната болест, като надеждата е, че те отшумяват след това.
