Белодробното сърце cor pulmonale – се причинява от повишено налягане в кръвоносната система на белите дробове. Това може да се причини както от хронични белодробни заболявания, променящи структурата на съдовете, така и от запушването им от попаднали там тромб-емболи.


Второто обикновено се случва, когато образувани тромбози (найчесто в дълбоките вени на долните крайници и малкия таз) се „откъснат“ и по пътя на вените достигнат с кръвта до сърцето.


Калибърът на венозните съдове, от периферията към сърцето неперкъснато нараства, като венозната кръв постъпва в дясно предсърдие, откъдето преминава в дясна камера. Тя изтласква кръвта през белодробната артерия в белите дробове. Там съдовете са с намаляващи размери, достигайки до капиляри. По този начин отделилите се тромби, в зависимост от размерите си, стигат до последната си дестинация някъде в кръвоносната мрежа на белите дробове.



Обтурирането (запушването) на съд или съдове води до рязко покачване на иначе ниското налягане в белодробното съдово русло, при което дясната камера може внезапно да декомпенсира.


Всъщност, белодробният тромбемболизъм може да протече в две клинични форми – остра и хронична – според това как настъпва сърдечната декомпенсация.


Остра форма на белодробен тромбемболизъм

Около половината от тези пациенти умират още през първия час от настъпването на съдовия инцидент. Причината за това е внезапно настъпило хиподебитно състояние вследствие невъзможността на дясната камера да осъществи достатъчно високо налягане, което да осигури кръвотока през остро нарушената проходимост в белодробната съдова мрежа.


Два са сценариите за достигане до това тежко състояние. Единият е да се запуши основен клон на белодробната артерия или запушване на множество клонове – т. нар. масивна емболия или множество емболи. Във втория случай и емболи с умерени размери могат да постигнат този резултат, при условие, че се случва на човек с предварително увредена белодробна циркулация.


Симптомите са характерни – ниският сърдечен дебит води до бледост, изпотяване, регистриане на ниско артериално налягане, тахикардия (учестени сърдечни съкращения), набъбване на шийните вени, поява признаци на застоен черен дроб, а при аускултация – появата на 4-ти сърдечен тон. 


Пациентът се оплаква от задух и дишането е учестено – тахипнея, има кашлица, възможен е кръвохрак. Последното води до хипервентилация и „свръхиздишване“ на въглеродния диоксид, поради което при кръвно-газов анализ находката освен ниски нива на кислорода, ще включва и ниски нива на въглеродния диоксид.


Прогнозата е сериозна.


Хронична форма на белодробен тромбемболизъм

Развитието на хронично белодробно сърце се дължи на рецидивиращи белодробни емболии с малки или умерени големи размери, които в някои случаи е възможно дори и да не дадат симптоми или пък те да бъдат нехарактерни като преминаваща кашлица, понякога съпроводена от задух.


Източник за тромемболи са болестно променени стени на венозните съдове например при системно прилагани венозни медикаменти (включително наркотици), или пък паразити, туморни тъкани, които също могат да причиняват емболи, както и дифузните васкулити при системни заболявания.


За разлика от острата форма, тук повишаването на белодробното съдово съпротивление настъпва постепенно, при което налягането в белодробната артерия може да достигне значително по-високи стойности от понякога фаталните такива при острото му покачване.


Симптоми. Най-характерен е задухът, който се появява при незначителни физически натоварвания или дори и в покой и не преминава при заемане на седнало или изправено положение. Кашлицата е непродуктивна – без отделяне на секрети. Освен от задух, физическите усилия се съпътстват и от тахипнея (учестено дишане), която отново може да се наблюдава и при покой и по време на сън. Възможна е болка в гърдите от разширение ствола на белодробната артерия.


Повишаването на системното венозно налягане се проявява с появата на хепатомегалия (увеличаване размерите на черния дроб) и отоци по долните крайници. Наблюдава се и цианоза поради хипоксията и ниския сърдечен дебит.


С влошаване на състоянието и достигане на деснокамерна недостатъчност се проявяват и хепатоюгуларен рефлукс (подуване на шийните вени при лек натиск върху черния дроб за около минута) и 4-ти сърдече тон, останалите симптоми стават по-силно изразени.


Лечението трябва да се съобрази с източника на емболизма – съдово заболяване, тумор, инфекции и др.