Белодробните абсцеси се считат за остри или хронични, в зависимост от продължителността на презентацията на симптомите при даден пациент. Острият белодробен абсцес трае 4-6 седмици.


Първичните абсцеси на белия дроб са инфекциозни и често се наблюдават при пациенти, които са предразположени към аспирация (проникване на течни или твърди вещества в трахеята или белите дробове при вдишванe) или при здрави лица, докато вторичните белодробни абсцеси представляват усложнения от съществуващи локални лезии като бронхогенен карцином или системно заболяване, което компрометира имунната функция (напр. СПИН).

 


Обикновено повечето пациенти, приети в болницата с диагноза абсцес на белия дроб, са имали симптоми в продължение на поне 2 седмици. Тези пациенти обикновено с температура, протичаща на интервали, продуктивна кашлица, загуба на тегло, общо неразположение и нощни изпотявания.

 

Първоначално, в хода на инфекцията не се наблюдава особеност на секретите при храчкоотделяне. Въпреки това, след възникване на кавитация (образувание), гнойните отхрачвания са доста разпространени. Анаеробният абсцес на белия дроб често е силно изразен и опасен и може да даде представа за диагнозата. Понякога хемоптизата (кръвохраченето) може да последва отхрачването на гнилостната храчка.

 

При първичните белодробни абсцеси, които се появяват след стафилококова гнойна пневмония при кърмачета и деца, началото има склонност да бъде рязко и по-застрашаващо, предизвикващо втрисане, тахикардия (учестената сърдечна дейност), тахипнея (ускорено дишане) и непрекъснато производство на гнойни секрети. Слюнката рядко е без мирис и анаеробната инфекция има активен курс на протичане.