Лечението на белодробните абсцеси се фокусира върху антибиотична терапия, която обхваща грам-положителните, грам-отрицателните и анаеробни организми. Повечето белодробни абсцеси могат да бъдат лекувани успешно само с антибиотици. Всеки пациент, който не показва подобрение от антибиотичната терапия след 7-10 дни, трябва да се преоцени за резистентни микрорганизми или обструкция на дихателните пътища.

 

Важно е да се отбележи, че хирургичната операция е необходима само за малък процент от абсцесите на белия дроб. За хирургични интервенции се разглеждат само случаите, при които антибиотиците не са подействали и микроорганизмите са резистентни. Операцията се разглежда като вариант за лечение също и когато има усложнение, свързано с абсцеса (напр. кървене).


 

Бронхоскопията е важна част от лечението на белодробния абсцес. При лица, които не реагират на антибиотичната терапия, бронхоскопията може да помогне да се определи проходимостта на бронха, както и вземането на проба. Бронхоскопията не трябва да се използва за дрениране на белодробния абсцес, тъй като съществува реален потенциален риск от разливане на гной и в другия бял дроб.

 

Хирургичното лечение рядко е необходимо и почти никога не е първият избор при лечението на белодробни абсцеси. По-малко от 15% от пациентите се нуждаят от хирургическа интервенция при усложнения, които се проявяват както в острите, така и в хроничните стадии на заболяването. Когато операцията се извършва, обикновено се прави лобектомия (оперативно отстраняване на дял на орган).

 

Хирургичното лечение се извършва за конкретни случаи, като например:

  • Малко или никакъв отговор на лечението;
  • Невъзможност за отстраняване на карцином като причина за абсцеса;
  • Критична хемоптиза (наличие на кръв в храчките);
  • Усложнения на белодробния абсцес (напр. емпиема, бронхоплеврална фистула).

Освен това, ако след 4-6 седмици от лечението остане забележима остатъчна кухина и пациентът е симптоматичен, се препоръчва хирургична резекция.

 

Трябва да се имат предвид няколко важни фактора преди операцията. Поради високия риск от изтичане на съдържимо от абсцес в незасегнатия бял дроб е важно да се използва двупросветна тръба за защита на дихателните пътища по време на анестезия. Ако това не е възможно, хирургичната намеса представлява много висок риск за развитието на абсцес в другия дроб и риск от остър респираторен дистрес синдром. В такива случаи отлагането на хирургичната процедура е разумно решение.

 

При резекцията на абсцеса хиирургът трябва да предотврати разливането на съдържимото в трахеята. Тези фактори са изключително важни при справянето с хирургичните аспекти на лечението на белодробен абсцес. Ако се появи съмнение, най-добре е да се отложи хирургичната процедура.

 

Трудно е да се оценят резултатите от хирургичното лечение поради вариацията на случаите при различните пациенти и огромното увеличаване на злоупотребата с наркотици, както и случаите на алкохолизъм, СПИН и инфекциите от грам-отрицателни и опортюнистични микроорганизми. Тези фактори повишават честотата на белодробния абсцес и свързаната с тях заболеваемост.