Системният лупус еритематодес е едно от най-сложните и многолики заболявания в медицината. Протичането му може да имитира много други болести и нерядко диагнозата идва с известно закъснение. Характерно за лупуса е, че може да ангажира абсолютно всички тъкани, органи и системи. От тази болест изключително често се засягат и бъбреците.

 

Лупусните нефрити се наблюдават в над 50% от болните, като често това бива единствена клинична проява. Бъбречното засягане от системния лупус се развива в първите 5 години от активиране на болестта или дори стават причина за нейното първоначално откриване.



Лупус и лупусен нефрит

От системен лупус еритематодес обикновено страдат млади жени. Много фактори се спрягат за отговорни в активиране на сложната имунологична каскада на болестта. В основата стоят генетични, хормонални, както и външни фактори като слънчевата светлина и радиацията. Медикаменти и токсини също се спрягат за виновни в този процес. Докладва се около 10% наследственост при преки роднини. Значението на хромоналните нива си проличава по възрастновата и полова ангажираност и влошаването на болестта при бременност.

 

Бъбречното ангажиране се дължи на имунно отлагане в тъканите по най-разннобразен механизъм. Единият от тях е чрез навлизане на автоантитела в гломерулите или извън тях. В останалите случаи цели имунни комплекси патологично да се настаняват там. От заболяването могат да се засегнат всички структури на бъбреците (гломерули, тубули, интерстициум, кръвоносни съдове).

 

Измененията, които се срещат също са безкрайно разнообразни. Докато в едни зони се наблюдава възпаление, в други има разрастване на нездрави тъкани, а в трети функциониращите клетки са унищожени и е настъпила склероза. Интересно е, че по време на активност и в ремисия измененията търпят динамика. Ако обаче не се проведе активно лечение, постепенно и прогресивно се достига до трайно бъбречно увреждане.


Колко вида лупусен нефрит има?

Наблюдавани посредством специална светлинна микроскопия и имунолуоресценция, се откриват 6 класа бъбречно увреждане. Най-общо и по степени на прогресия те биват следните:

I Минимален мезангиален; II Мезангиалнопролиферативен; III Фокален; IV Дифузен; V Сегментен; VI Глобален

 

Самите 6 класа се подразделят на видове според това дали в момента нефритът е активен, както и каква площ е засегната от увреждането. Докато в първия клас измененията са минимални, то в шестия са увредени над 90% от функциониращия паренхим. Това най-често е по типа на гломерулонефрит.

 


Какви симптоми се наблюдават при лупусен нефрит?

 

Важно е да се знае, че може да няма никакви симптоми (или поне не такива, които се забелязват лесно). Най-често болните обаче имат кръв в урината (хематурия), увеличаване на серумния кратинин, завишаване на артериалното налягане. Протеинурията (загубата на белтък през бъбреците) варира от минимална до високостепенна, формираща нефрозен синдром с тежък белтъчен недостиг и отоци. Може да има почти ежедвевно умересно покачване на телесната температура. Симптомите варират и според класа лупусен нефрит, но не винаги.

NEWS_MORE_BOX

 

В урината се наблювата богата на цилиндри утайка, но най-значими са кръвните показатели. Често се открива завишаване маркерите на възпаление (СУЕ, CRP, левкоцити). Обикновено обаче леки или по-сериозни промени в имунологичните показатели (АNA, ANCA, C3, C4) дават отговор наказуса има или няма автоимунен процес в тялото. За диагнозата спомагат и кожни и всякакви други симптоми, ако има такива. Всички те са в пмощ и да се определи дали заболяването е в активна фаза или ремисия.


Какво следва след поставяне на тези сериозна диагноза?

Лупусният нефрит, като компонент на системния лупус еритематодес, изисква имуносупресивно лечение. То се осъществява по различни схеми, дози и комбинации според тежестта на заболяването и давността му. Най-общо обаче може да се каже, че се използват кортикостероиди, редица имуносупресори и т.нар. биологично лечение. Целта е постигане на пълна или непълна ремисия. В някои случаи обаче има и хора, неотговарящи на лечението. Това налага сложни и изключително продължителни битки с болестта.

 

В крайните си стадии лупусните нефрити могат и често водят до нужда от хемодиализно лечение. Би могло и да се осъществи бъбречена трансплантация след овладяване на процеса. В повечето случаи обаче правилното и навременното лечение може да стопира агревисната имунологична каскада и да доведе до трайно подобрение на бъбречната функция.